Филип Джиан - Нечистота

Все пак обаче предпочете да се обади на Джудит, защото в гърлото й бе заседнала топка. Често бе по-добре просто да поговори с някого. Набра номера с трепереща ръка — липсата на алкохол също си казваше думата.

Горе Еви се разправяше с Андреас — ако обича да си затваря устата за Габи, да избягва темата, ако ще прави такива тъпи забележки.

— Да не би да измислям нещо? — въздъхна Андреас примирено, но очите му блестяха. — Да не казвам нещо ново? Само се опитвам да ти кажа, че не е вода ненапита. Нищо друго. Не е вода ненапита.

— Затваряй си плювалника. Само това ще ти кажа. Въпреки нахакания си вид Андреас беше истински сантиментален. Не че си личеше по начина, по който се отнасяше с Мишел. Но наистина бе страдал от това, което бе приел като предателство, когато Еви се интересуваше само от сестра си и ходеше подир нея от сутрин до вечер. Няколко вечери подред беше проклинал Лиза, пожелаваше й да изчезне веднъж завинаги, та да се развали злата магия — зла магия, виж ми окото , — която разделяше двамата приятели. Тъжен период. Нормално бе, че нямаше никакво желание да го изживява отново. Нормално бе да не му харесва, че нещата отново се развиват по същия начин.

Джудит Беверини беше в банята. И не беше сама, а в компанията на мъжа си, завърнал се след двуседмичен престой в Китай — тамошните мръсници си живееха в истински златен век, смяташе той, докато Западът направо затъваше, флиртуваше с рецесията или в най-добрия случай едва креташе с един процент икономически ръст и десет процента безработица, — така че не можеше да дойде веднага.

— Не, скъпа, не веднага — каза тя с глух глас.

Един ден бе обяснила на Лор, че като жена има известни задължения към мъжа, който се е оженил за нея. Дори ако този мъж отдавна е изгубил способността да я докарва до оргазъм дори ако водата във ваната изстива дори ако пяната не е като някогашната дори ако точно това разбират, когато говорят за тежък физически труд.

Лор усети, че краката й не я държат, и седна. Опита се да вдигне падналите върху лицето й коси. Започна бавно да произнася мамка му, мамка му, мамка му , с което веднага привлече вниманието на Джудит, която се изправи в ухаещата на индийски троскот пяна с по-розовяло по много причини лице.

— Лор, почакай. Какво има?

— Какво има ли ? Ще ти кажа какво има. Мисля, че ще трябва да се лекувам със сън.

И Лор разказа на Джудит за преживяното изпитание.

За тъгата и унижението, които бе изпитала по време на упражнението. За миризмата и грубата кожа на Аксел Мендер. За въздействието на виаграта, чудовищното въздействие на виаграта. За крайно неприятните неща, които й се бяха случили.

От другата страна Джудит й говореше нещо успокоително. Лор вдигна глава и се загледа през прозореца, учудена от пустотата, която лъхаше от градината, от пустотата на моравата, пустотата между храстите, пустотата на хълмовете, пустотата сред дърветата.

Но най-страшното от цялата история, електрическият удар, от който дъхът й секна и сърцето й спря да бие, беше Еви.

Забеляза отражението му — стоеше зад гърба й неподвижен като привидение. Телефонът падна от ръцете й. Динг-донг-тряс.

Наведе се да го вдигне. Не изпитваше и капка съмнение, че от този момент нататък двойно ще съжалява, задето е платила на Аксел Мендер в натура.

Еви мълчаливо премина от другата страна на бара и се приближи до фурната.

Лор докосна бузите си — пареха като нагорещени тухли. Свят й се зави, когато осъзна ситуацията, в която се бе оказала. Истинска катастрофа. Никоя майка не би искала да се сблъска с това.

Отиде все пак до бара, качи се на една от табуретките. Смело се въздържа да си налее нещо за пиене. Нямаше какво толкова да каже в своя защита. Чувстваше се наистина много зле. За късмет като че ли не му бе пресякла апетита.

— Еви, погледни ме — каза тя.

Той напълни една чиния с пиле и тайно въздъхна — ясно му бе, че са се забъркали в отвратителна каша и че ще последва мъчителен четвърт час. „Има ли смисъл?“ — би искал да й каже. „Има ли смисъл?“ Но дали това бе най-добрият начин да съкрати страданията им? Би искал също да й каже, че му е през оная работа. Че е ваксиниран срещу историите им за чукане дори когато са особено гадни и особено жалки.

— Погледни ме, ако обичаш.

И тя като Ришар имаше вкус към наказанието. Никога не се опитваше наистина да се предпази. Като че ли бе изгубила този рефлекс след смъртта на Лиза. Вкус към самобичуването. За миг Еви си представи как я шиба с камшик, после я влачи за косите, после й залепва устата със скоч.