Филип Джиан - Навън към себе си

Вниманието, което ми засвидетелстваше Елеонор, малко ме дразнеше, но не смеех да хапя ръката, която ме милваше, а още по-малко да я разубеждавам в старанието й да се нагърбва с ролята на друг, та била тя вакантна и напълно подходяща за нея. Като се изключат случаите, когато Оли ме помъкваше нанякъде, прекарвах вечерите у дома и понякога ми беше много приятно, че има с кого да си говоря и че поне една от трите жени в живота ми продължава да се интересува от мен, докато другите две с удоволствие биха танцували на гроба ми. Така де, не му беше времето да се оплаквам, че младоженката е прекалено красива. Нито пък бях в състояние да изисквам каквото и да било.

Веднъж, когато се прибрахме след вечеря, Евелин хвана бика за рогата с всички предпазни мерки, които можеше да се очакват от нея. Не беше късно. През цялото време ни бе пришпорвала да бързаме — противното искрено би ни удивило, — тъй като „някой“ щял да дойде да я вземе и този „някой“ не обичал да чака. Несъмнено щях да направя много по-добре, ако не се бях подсмихнал и бях премълчал разсъжденията си върху предпочитанията й към подобни дървеняци. Тя, естествено, мигом настръхна и признавам, че постъпих доста глупаво, още повече че изобщо не ми пукаше що за птица е новият й избраник. Просто ми се изплъзна и искрено съжалявах, но не можех нищо да направя.

Настаних се пред телевизора, докато Елеонор ми наливаше нещо за пиене, а Евелин ме гледаше изпод вежди. Надявах се, че не й е прекалено трудно.

Елеонор седна до мен. Прегърнах я през рамо и двамата се приготвихме да подирим щастието си — независимо кой филм би свършил работа, — когато на вратата се почука. Чудесно! — помислих си и надигнах чашата.

Евелин стана.

— Върхът! — заявих аз, попадайки по средата на „Асфалтовата джунгла“. Помирисах крадешком Елеонорината коса, събух с крака обувките си и диванът ми се стори дар божи, а „Джон Хюстън“ — най-доброто уиски.

След малко Евелин се върна. Сега пък какво има? — мина ми през ум.

— За теб — подхвърли тя по адрес на Елеонор.

Е, какво пък! — въздъхнах нейде дълбоко в себе си.

Обърнах се, за да видя дали някой влиза, но Елеонор се измъкна навън и дръпна вратата след себе си. Запалих цигара и отидох да си налея още една чаша, преструвайки се, че не забелязвам усмивката на Евелин. За бога, как успявах непрекъснато да я настройвам срещу себе си? Защо не се оставехме взаимно на мира? Вече не помнех дали някога се бяхме разбирали. Дали изобщо ни се бе случвало да се държим малко по-нежно един с друг? Бях забравил.

След малко Елеонор се върна, нарушавайки очарователното ми уединение със сестра й, и без да каже дума, отново седна до мен.

— Кой беше? — попитах просто от учтивост.

— О, никой…

— Как така никой ? — натърти Евелин и се изтъпани пред нас. — Марк току-що ми каза, че искал да те заведе на купон!

Аз (отегчен извивам врат, за да не пропусна прелестната усмивка на Стърлинг Хейдън) : Кой е Марк?

Елеонор (въздиша) : Слушай, Евелин…

Евелин (с ръце на кръста гледа сестра си, поклаща глава, после се вторачва в мен) : За твое сведение Марк е гаджето й… И мисля, че с голямо удоволствие би прекарал известно време с нея. Но тя е прекалено заета, нали?

Аз (диванът започва да ми се струва неудобен) : Какво искаш да кажеш?

Елеонор (измъква се изпод мишницата ми, събира с една ръка косата си на тила и се обръща към Евелин) : Просто не ми се ходеше. Защо не ме оставиш на мира?

При тези думи се чува гласът на Мерилин: „Представи си ме на плажа с моя зелен бански!…“ Евелин скръства ръце и се навежда към сестра си.

Евелин (с присвити очи и глух глас) : По дяволите! Да не си болна? Какви ги дрънкаш: не ми се ходеше ? За глупачка ли ме смяташ?

Елеонор (пребледнява, сетне на лицето й се изписва изумление) : Защо си пъхаш носа там, където не ти е работа? И ако обичаш, не ме учи какво да правя!

Евелин (забелва очи към небето и тежко въздиша) : И какво? Ще прекарваш всичките си вечери с него (посочва ме с пръст) ? Можеш ли да ми обясниш какво означава това?

Аз: Но какво ви прихваща?

Евелин (без да ми обръща внимание) : Той няма нужда от болногледачка!

Елеонор (става и пъхва ръце в задните джобове на дънките си) : Изобщо не съм искала мнението ти! Не, ама ти добре ли си? (Поклаща се на пети.) Защо от време на време не се опиташ просто да си затвориш устата?

Евелин (яхва подлакътника на едно кресло и ни дарява с широка усмивка) : Знаете ли, че двамцата сте ужасно сладки?