Филип Джиан - Навън към себе си

И когато въпросната ЛП влезе в контакт с яйцето и го обгърна с меките си, бавно разтварящи се устни, ерекцията ми премина в нещо непознато и подчертано смущаващо — внезапно изпитах такова неистово желание да се изпикая, сякаш мехурът ми всеки момент щеше да се пръсне.

Дискретно се поразкърших. Бях ужасно притеснен, но не бих мръднал от мястото си за нищо на света. И когато яйцето изчезна и въздишката на Ребека едва не разпарцалили завесите, които закриваха стените на ложата, не можах да се сдържа и се облекчих в панталоните. В първия момент не разбрах какво ми се е случило — та дори и по-късно всъщност, когато установих, че долните ми гащи не са влажни, а само малко лепкави на места, но нищо повече, — ала в продължение на няколко секунди почти останах без дъх, докато уринирах (или каквото и да бе там друго) с брутална радост и наслада, несравнима с дотогавашните ми безследно отминавали мимолетни удоволствия.

— К’во ти става? — изсъска Едит и заби лакът в ребрата ми.

Преглътнах насъбралата се в устата ми слюнка, опитвайки се да озаптя пощурялото си сърце, и й хвърлих мрачен поглед — но съвсем машинално, тъй като в действителност се чувствах в хармония с целия свят.

Жорж се претърколи по гръб и двамата впиха устни в алчна целувка. Тъй като Ребека се бе навела напред, имахме удоволствието да се полюбуваме на перфектния й шпагат като цяло и в частност на бронзовото око на ануса й. Двамата с Оли бяхме на седмото небе, сплели до болка ръце и буквално вибриращи от напрежение, сякаш присъствахме на оспорван футболен мач. Едит не изглеждаше чак толкова възбудена, но се усмихваше със странно изражение.

Сега вече се чувствах напълно готов да понеса гнева на майка ми, както и, ако се наложеше, да прекарам цялата нощ в тази дупка. Жорж подпъхна ръка под ЛП на Ребека, която междувременно беше приклекнала. Ако в този момент майка ми излезеше на улицата, крещейки с пълно гърло името ми, дори окото ми нямаше да мигне. Яйцето се появи като по чудо — лъщящо и невредимо. Оли прихна. Тозчас запуших устата му с ръка, но положението бе вече неспасяемо — проклетникът просто не можеше да се спре. Хвърлих едно последно око на зрелището — Жорж прекарваше яйцето напред-назад по устните на Ребекината ЛП чак до цепката на задника й. Бузите и ушите ми пламтяха, но побързах да се отдръпна и завлякох Оли в другия край на помещението, където ядно го разтърсих.

— По дяволите, ти да не откачи? — изръмжах през зъби.

В същия момент към нас се приближи Едит и ни съобщи, че ония вече не се виждат. Рязко отблъснах Оли и се залепих за решетката на отдушника.

Чувах ги. Според мен се бяха опрели на стената. И го правеха току под носа ни, само на няколко сантиметра от нас, ала не се забелязваше абсолютно нищо. Спектакълът беше приключил.

Присъединих се мрачен и унил към спътниците си, които вече се бяха измъкнали през прозорчето. В момента, когато на свой ред се проврях през него, спотаилият се в един ъгъл Оли се метна на гърба ми с възторжени крясъци, които като нищо биха могли да разбудят всички предградия на Милано. И тозчас на свой ред се взривих. Втурнах се да препускам в кръг по снега, без да усещам нито студа, нито пронизващия вятър, който връхлиташе откъм Пиемонт като ледена въздушна лавина, оставяйки ни без дъх. В движение сграбчих ръката на Едит и двамата хукнахме като пощурели, както правехме понякога, когато се чувствахме щастливи или просто не ни свърташе на едно място. Оли ревеше в ушите ми, вкопчил се като рак в гърба ми, и тримата танцувахме и се въртяхме, прехласвайки се до сълзи в истеричен смях, превъзбудени и едновременно смутени от онова, което бяхме видели.

Накрая, изнемощели и задъхани, се проснахме в една пряспа на ъгъла на улицата, наподобяваща носа на кораб. За миг се умълчахме, изненадани от заобикалящата ни тишина и почти задушаващи се от онова, което искахме да споделим и което отказваше да бликне от гърдите ни, тъй като все още не разполагахме с достатъчно богат речник, за да го изразим.

— Ах, какво нещо, мътните го взели! — въздъхнах.

— Ама ти видя ли т’ва? — изхълца Оли, чиито уши преливаха в матови моравочервени оттенъци.

Едит си усмихна, сви рамене и ни подкани:

— Да се прибираме, докато другите не са довтасали!

Станахме и изтупахме снега от дрехите си. Възползвах се от случая, за да се хвърля върху Оли и да натъркам лицето му с една снежна буца, която бе залепнала за задника ми и го караше да се залива от смях. Уверих го, че подобно освежаване е изключително полезно за състоянието, в което се намира. Известно време се замеряхме със сняг, след което поехме към хотела. Като се изключат няколкото едва мъждукащи улични фенери, той беше единствената осветена сграда на цялата улица.