Филип Джиан - Навън към себе си

— Знам, не съм малоумен.

Върнах се при другите двама.

— Само дето бихме път! Прибират се в хотела. Хайде, да се омитаме!

— Върхът, няма що… — промърмори Едит и дръпна Оли за ръкава.

Поехме обратно по същия маршрут, мълчаливи и разочаровани. Вече нямах никакво желание да си играя на стражари и апаши. Просто не си струваше.

И тъкмо се бях вкопчил в рамката на прозорчето, канейки се да се измъкна навън, когато чух възбудения шепот на Оли:

— Ох!… Олеле!… Ох!… Ама че работа!

Обърнах се и видях, че се е запънал пред отдушника, през който преди няколко минути бях наблюдавал баща му.

— Какво? Какво има? — нетърпеливо изсъсках аз, докато с Едит се бутахме зад гърба му. — Не му е сега времето да…

Този път имаше и една жена. Виждахме я в гръб. Носеше нещо като китайски пеньоар с щампован върху него дракон с изцъклени очи, но дъхът ми секна не от вида на звяра.

Стиснах Оли за ръката, за да го накарам да престане да се кикоти.

Полюшвайки ханшове, жената влудяващо бавно повдигаше полите на пеньоара. Между леко разкрачените й бедра виждахме излегналия се в креслото Жорж, скръстил ръце на тила.

— Мислиш ли, че може да ни забележи? — разтревожено попита Едит.

— Не. Само че не трябва да се приближаваме много.

— Готово! Виждам й космите! — прошепна Оли, тъпчейки възбудено на място.

Така си беше. И колкото повече оная разголваше задника си, толкова по-учестено биеше сърцето ми.

— Познавам я… Това е Ребека! — заяви Едит.

— А, тъй ли?… — едва намерих сили да смотолевя аз.

— Танцът на яйцето! — изхихика Оли с разкривени устни и пъхна ръце в джобовете на канадката си.

Яйцето, разбира се, ни озадачаваше. То бе поставено на пода, между краката на Ребека — за случая тя беше обула къси чорапи — и тримата все още не разбирахме много добре на какво си играеха. За момента тя се задоволяваше леко да върти таз, набрала почти до кръста полите на пеньоара си. Задникът й беше млечнобял и сякаш невидими въжета стягаха цялото ми тяло.

— Хайде де, тая няма ли най-сетне да се размърда? — въздъхна Едит.

Ако зависеше от мен, тая можеше да се бави колкото си иска, но си представях какво щеше да ни се случи, ако майка ми не ни завареше в хотела. Тази перспектива, естествено, увеличи още повече смущението ми.

Внезапно баща им смени позата. Смъкна се от креслото и легна на пода, на дясната страна, подлагайки ръка под главата си. Той доста отдавна беше приключил с балета, но тялото му бе все тъй стройно и мускулесто — просто не му стигаше вече дъх, тъй като пушеше като комин — и бях забелязал, че жените страшно му налитат. В момента, докато Ребека разголваше раменете си — ах, защо не бяхме срещу нея! — върху лицето му се бе изписало отнесено, кротко и леко развеселено изражение.

Отвън долиташе воят на вятъра и през прозорчето нахлуваше леден въздух, но челото и ръцете ми бяха потни. Присъствието на Едит — усещах, че на моменти ме наблюдава — ме задължаваше да контролирам изражението си, ако исках да си спестя подигравките, когато след време си припомнехме тази случка. Струваше ми се, че криво-ляво успявам да се справя и че в сравнение с Оли, който се блещеше като настъпена жаба, можеше да ми се припише относително равнодушие. И тъкмо пробвах една прозявка, която трябваше да ме оневини окончателно, когато Ребека провали всичките ми усилия.

Видях краката й да се вцепеняват и така и си останах със зяпнала уста. Едит се подсмихна удовлетворено, но просто не ми стигна време да се окопитя и запазих идиотското си изражение, докато Ребека се разкрачваше все по-широко — сладострастното отъркване на чорапите й о пода направо ме довърши.

— По дяволите! — изсумтя Оли и стисна с все сила ръката ми.

Аз също не бях виждал подобно нещо. И дори не си бях представял, че подобни изпълнения са възможни. Почувствах прилив на неописуема радост — изведнъж открих, че съм неделима част от реалния свят, или нещо такова, и това ми се стори възхитително. Усещането бе особено силно в областта на чатала ми, където се нагнетяваше все повече топлина.

С увеличаването на разкрача сливата й се разтваряше и се приближаваше към яйцето. Между космите й се обтягаха искрящи нишки, но може би това бе само плод на въображението ми, което тътнеше като порой и помиташе всичко, което на моите десет години смятах за върха на познанията ми в секса — двамата с Оли поставяхме над всичко „Лигавата Поничка“, която бяхме зашифровали под съкращението ЛП.