Джеръм Джеръм - Джентълмени и привидения

— Аз не искам да ви плаша — започна чичо с необикновено внушителен, ако не и с гробовен глас, — и ако предпочитате да не споменавам за това, аз няма да го направя, но фактът си остава факт: в същия този дом, където сега се намираме, има привидения.

— Какво говорите! — възкликна мистър Кумбс.

— Какъв смисъл има да питате какво говоря, когато ясно чувате какво казвам? — отбеляза чичо с леко обиден тон. — Казвам ви: в къщата има привидения. Редовно в навечерието на Коледа в светлосинята стая (тъй в чичовия дом наричат стаята, дето се намира до детската) се появява духът на един грешник, който някога си на Бъдни вечер убил с парче въглища човек — един от тези, дето славят Христос на улицата.

— Как го е направил? — попита мистър Кумбс с нескриван интерес. — Трудно ли е това?

— Аз не знам как го е направил — отвърна чичо ми, — той не ми разкри начина. Онзи човек се настанил точно срещу главния вход и запял коледна балада. Но предполагат, че в момента, когато е отворил уста, за да вземе си-бемол, парчето въглен, хвърлено от грешника през прозореца, е попаднало в гърлото, заседнало е там и го е задушило.

— Н-да, тук е нужна изключителна точност, но безусловно, струва си да се опита! — замислено промърмори мистър Кумбс.

— Но уви, това не се оказва единственото престъпление — добави чичо ми. — Малко по-рано той убил и корнетиста.

— Не може да бъде! Нима това е точно установено? — възкликна мистър Кумбс.

— Разбира се, че е установено — отвърна ядосано чичо, — във всеки случай то е толкова достоверно, колкото може да се очаква при подобни случаи. Вие днеска сте май нещо твърде придирчив. Косвените улики бяха неоспорими. Нещастния корнетист се настани в съседство едва ли не месец по-рано. Старият мистър Бишоп, който тогава държеше „Веселите момчета“ и от когото чух тази история, казваше, че никога не бил срещал по-трудолюбив и по-енергичен корнетист. Той, корнетистът, знаел само две песнички, но мистър Бишоп твърдеше, че по-силно и по-дълго той не би могъл да свири, даже и ако би знаел четиридесет. Песничките, които умеел да свири се наричали „Енни Лори“ и „Родино, скъпа родино“ и мистър Бишоп казваше, че първата от тях би могло да разпознае даже и малко дете.

Този музикант — този беден, самотен артист — имал навика редовно всеки ден да идва на нашата улица и да свири по два часа, стоейки точно срещу къщата. Срещу тази къща. В една такава вечер хора видели как той, вероятно поканен, влязъл в къщата, НО НИКОЙ НИКОГА НЕ ГО ВИДЯЛ ДА ИЗЛИЗА ОТТУК!

— А гражданите не опитаха ли да предложат възнаграждение на онзи, който го намери? — попита мистър Кумбс.

— Нито пени — отвърна чичо ми.

— Веднъж през лятото — продължи той, - тук пристигна немски оркестър с намерението — както бе отбелязано на афиша — да остане до есента. На следващия ден след пристигането им цялата тяхна компания — хора здрави и силни, както се казва, юнаци, специално подбирани — били поканени на обед от същия грешник и прекарвайки следващото денонощие в леглата си, напуснали града в най-плачевно състояние, страдащи от остри стомашни болки и лошо храносмилане… А районният лекар, който ги прегледал, изразил силно съмнение дали вече някога някой от тях ще може да изсвири каквото и да било.

— Вие… Вие не знаете ли рецептата? — попита мистър Кумбс.

— За съжаление не — отвърна чичо, — но казват, че основната съставна част бил свински пастет, купен от бюфета на гарата.

— Останалите престъпления на този човек съм ги забравил — продължи чичо ми. — Някога си ги знаех всичките, но сега паметта ми за нищо не я бива. И все пак, аз няма да сбъркам, ако изкажа предположението, че той не е съвсем непричастен към кончината и последвалото след тази кончина погребение на джентълмена, който свиреше с крака на арфа; също така, предполагам, не бива да се твърди, че няма никаква връзка между него и самотната могила на неизвестния италианец-латернаджия, посетил някога тези места.

— И на всяка Бъдни вечер — произнесе моят чичо и тихият внушителен негов глас като че проникваше през плътната завеса на мълчанието, което подобно на сянка незабележимо ни забулваше и се възцаряваше в гостната, — всяка Бъдни вечер духът на този грешник посещава Светлосинята стая в тази къща. Там от полунощ до първи петли, под приглушените вопли и стонове, под злобен кикот и плашещи звуци от страшни удари, той води свирепа призрачна битка с духовете на корнетиста и злодейски убития коледен певец, на които от време на време идват на помощ сенките на немските оркестранти; и през цялото това време сянката на удушения арфист свири със своите призрачни крака на разбитата призрачна арфа безумни адски мелодии.