Джеръм Джеръм - Джентълмени и привидения

— За кого от тях се отнася въпроса ви?

— О, значи, те са били няколко? — попитах.

Той се усмихна и кашлюкна самодоволно. Каза, че не би искал да изглежда самохвалко, но ако ги броиш заедно с тромбоните им, то излизат седем.

— Господи, боже мой! — възкликнах. — Бая сте се потрудили!

Отвърна ми, че не му прилича, разбира се, да говори така, но действително, по негово мнение, рядко се среща английско привидение от средната краса, което да има повече основания с удовлетворение да оглежда своя живот, проживян с такава полза за човечеството.

След това няколко минути седеше мълчаливо, пушейки лупата си, а аз внимателно го разглеждах. Никога по-рано, доколкото можех да си спомня, не ми се бе случвало да наблюдавам как едно привидение пуши и ми беше много интересно.

Попитах го какъв тютюн предпочита и той ми отвърна:

— Духът на сорта Кевъндиш.

Обясни ми, че духът на този тютюн, който човек пуши през живота си, остава на негово разположение и след смъртта. Каза ми още, че той лично е изпушил през живота си сума ти Кевъндиш, така че сега е достатъчно осигурен с духа на този именно тютюн.

Забелязах за себе си, че това е твърде полезен съвет и реших, докато съм жив, да пуша колкото се може повече.

Помислих, че може да се почне веднага и казах, че може би ще изпуша с него луличка за компания; той каза: „Давай, старче.“ Протегна ръка, извадих от джоба на сюртука си необходимите принадлежности и запуших.

След което завързахме дружески разговор и той ми разказа за всичките свои престъпления.

Той каза, че веднъж му се случило да живее в близост до млада лейди, която се учела да свири на китара, в същото време, когато насреща живеел джентълмен, свирещ на виолончело. И той с дяволска изобретателност запознал тези двама нищо не подозиращи млади хора и ги убедил да заминат и да се оженят въпреки волята на своите родители като вземат при това своите инструменти; те така и направили и не бил минал още докрай меденият им месец, когато тя пробила главата му с виолончелото, а той я обезобразил за цял живот, опитвайки се да запуши гърлото й с китарата.

Моят нов приятел ми разказа и за това, как примамвал при себе си вкъщи уличните търговци на кифлички и натъпквал в тях собствените им изделия дотогава, докато коремите им не се пукали и те, разбира се, умирали. Той каза, че по този начин е обезвредил десетима.

Девойките и младите хора, декламиращи по вечерите дълги и скучни стихотворения, а също хлапаците, които бродят нощем по улиците и свирят на хармоника — той обикновено ги отравял на партиди, по петнайсет наведнъж, за да му излиза по-евтино; докато уличните оратори и лектори, пледиращи относно вредата от спиртните напитки, той тях ги затварял по шестима в малка стая, поставил пред всекиго по чаша вода и чинийка за събиране на пожертвувания и им давал възможност да се надговарят един друг до самата си смърт.

Бе просто приятно да го слуша човек.

Попитах го, кога според него ще дойдат и останалите духове — духовете на уличния певец и на корнетиста, а също и на немците-оркестранти, за които разказваше чичо Джон. Той се усмихна и отговори, че никой от тях никога повече няма да се върне тук.

Аз казах:

— Как? Значи не е вярно, че те се срещат тук с вас на всяка Бъдни вечер и правят скандали?

Той отговори, че така било по-рано. На всяка Бъдни вечер в продължение на двайсет и пет години той се сражавал с тях в тази стая, но повече те няма да го безпокоят, нито него, нито обитателите на дома. Един след друг, той ги тръшнал по гръб, извадил ги от строя и ги направил абсолютно непригодни за по-нататъшното им явяване на земята. Тази същата вечер, малко преди да се кача тук, той се справил с последния немец-оркестрант и изхвърлил остатъците от него през пролуката на прозоречната рамка. Той заяви, че оттук нататък покрай него не би могло да се появи нищо такова, което може да се нарече привидение.

— Но вие самият, надявам се, ще идвате както винаги? — попитах. — Тук ще съжаляват, ако се лишат от особата ви.

— Ами не знам — отговори той. — Сега май няма и за какво да се идва. Ако разбира се — добави любезно, — вас ви няма. Аз ще дойда, но само при условие, че на следващата Бъдни вечер вие пак ще нощувате в същата стая.

— Харесахте ми — продължи той. — Вие не изчезвате с писък при вида на един обикновен призрак и не ви се изправят косите. Не можете да си представите — каза ми той — до каква степен ми омръзна да гледам как на хората им се изправят косите.