Джеръм Джеръм - Мисис Корнър се разплаща

Този „той“, който вероятно бе довел мистър Корнър до ужасното състояние, беше далечният му роднина Бил Демон, първи помощник на парахода „Ла фортуна“. По обед те съвършено случайно се сблъскаха на „Ледънхол-стрийт“ за първи път подир много години, изминали от далечното време на детството им. „Фортуна“ трябваше да излезе на следващата сутрин от доковете „Света Екатерина“ и да поеме курс към Южна Америка и кой знае кога те щяха да се срещнат отново… Съдбата, след като ги хвърли в обятията един на друг, съвършено определено, както отбеляза мистър Демон, се изказа за това, че вечерта те двамата би следвало уютно да се настанят и да похапнат в каютата на капитана на „Фортуна“. Като се върна в кантората си, мистър Корнър изпрати в Равенскорт-парк спешно писмо с учудващото съобщение, че той, вероятно, няма да се прибере у дома преди десет вечерта, а в шест и половина той за първи път се отправи в посока, противоположна на тази, където се намираха къщата му и мисис Корнър.

За какво само не бъбриха приятелите! В края на краищата се разговориха за жени и за възлюбени. Несъмнено помощник-капитан Демон имаше зад гърба си обширна и разнообразна практика. Те си разказваха, по-точно помощникът разказваше, а мистър Корнър слушаше, за маслинените красавици на Карибско море, за тъмнооките страстни креолки, за светлокосите Юнони от калифорнийските равнини. Помощникът имаше свои теории по въпроса за подхода и за отношението към жената, теории, които, ако се вярваше на думите му, бяха щателно проверени на практика и издържали всички изпитания. Нов свят се откриваше пред мистър Корнър, свят, където прекрасните жени с кучешка покорност се прекланяха пред мъжете. Последните, макар и да ги любеха в знак на благодарност, все пак знаеха как да си останат техни господари. Мистър Корнър седеше като омагьосан, в него постепенно се топеше хладното осъждане и накрая, вместо това, в душата му закипя горещо съчувствие. И само времето прекъсна повестта за приключенията на първия помощник. В единайсет часа кокът им напомни, че всеки момент на борда ще пристигне капитанът с лоцмана. Мистър Корнър, поразен, че вече е толкова късно, дълго и нежно се прости със своя роднина, а после откри, че доковете „Света Екатерина“ са най-обърканото място, откъдето му се е налагало да се измъква. И под един от фенерите в района „Мейнорис“ мистър Корнър изведнъж бе осенен от идеята, че не го ценят според достойнствата му: мисис Корнър никога не говори и не прави нищо, каквото говорят и правят красавиците от Карибско море, унижено стараещи се да изразят своята всепоглъщаща страст към джентълмени, които, доколкото можеше да съди мистър Корнър, не му отстъпваха в нищо. Сълзи изплуваха в очите на мистър Корнър, когато той взе да си спомня какви неща приказва мисис Корнър и как тя се държи с него. Щом забеляза, че с особено внимание го наблюдава един полицай, той обърса сълзите и бързо се отправи по-нататък. Докато се разхождаше по перона на гарата „Меншън хаус“, където се носят вечни течения, мисълта за причиненото му зло заговори в него с нова сила. Защо той не забелязва у мисис Корнър нито следа от кучешка привързаност? Сам той, горестно се убеждаваше мистър Корнър, сам той е виновен. „Жената обича своя господар. Това е неин инстинкт — замислено си мърмореше сам на себе си. — Проклет да съм — мислеше той, — ако повярвам, че поне за минута тя чувства в мен своя господар.“

— Разкарай се — каза мистър Корнър на дебелото момче, току-що спряло се пред него с широко раззината уста.

— Но на мене много ми харесва да ви слушам — възрази дебелото момче.

— Кого да слушаш? — учуди се мистър Корнър.

— Вас — отвърна дебелото момче.

Пътят от града до Равенскорт-парк не е никак кратък, но мисълта за предстоящото преустройство на целия живот на мисис Корнър, а и на неговия собствен, го погълна до такава степен, че той не задряма нито за секунда и през цялото време се намираше във възбудено състояние. Когато слезе от влака, го безпокоеше само онази три-четвърти миля киша, която лежеше между него и неговата решимост веднага и завинаги да се разбере с мисис Корнър.

Видът на вила „Акация“, разкриващ определено, че всички там са вече в леглата си и спят, още повече нави мистър Корнър. Кучешки преданата жена би го чакала с мисълта, че може на него да му е нужно нещо. Следвайки съвета на бронзовата табелка, закована на собствената му врата, мистър Корнър не само почука, но и позвъни. Доколкото вратите не се разтвориха мигновено, той продължи да дърпа звънеца и да чука. На втория етаж се отвори прозореца на най-хубавата спалня.