Джеръм Джеръм - Мисис Корнър се разплаща

— В чужда къща първата нощ спя винаги много неспокойно — отвърна мис Грин. — На всичкото отгоре, мисля, че бях малко превъзбудена.

— Много съжалявам — изрече мистър Корнър, — че възхитителното изкуство на драматурга се представи пред нас не в най-добрия от своите образци. Когато ходиш на театър твръде рядко…

— Все пак хората трябва да се забавляват — прекъсна го мисис Корнър.

— Честна дума — отбеляза задушевната приятелка, — не помня друг случай да съм се смяла така.

— Наистина беше забавно. И аз се смях — призна мистър Корнър. — И едновременно, длъжен съм да отбележа, че да се взема пиянството като тема…

— Той изобщо не беше пиян — възрази мисис Корнър. — Просто леко пийнал.

— Скъпа моя — настоя мистър Корнър, — той даже не можеше да се държи на краката си.

— Но беше къде-къде по-забавен от някои мъже, които могат — не му остана длъжна мисис Корнър.

— Скъпа моя Еми — укори я съпругът, — мъжът може да бъде доста забавен и без да се напива като дъска, а също може да бъде пиян, без да бъде…

— О, значително е по-добре, ако мъжът от време на време си позволи да пийне.

— Скъпа моя…

— И за тебе, Кристофър, би било по-добре, ако си го позволяваш… от време на време.

— Много бих искал — каза мистър Корнър, протягайки празната си чаша, — да не говориш онова, което нямаш предвид. Всеки, който би те чул…

— Повече от всичко ме ядосва — каза мисис Корнър, — когато твърди, че говоря онова, което нямам предвид.

— А защо тогава го говориш?

— Аз не… Аз, всъщност… Искам да кажа, че имам наистина точно това предвид. Което говоря — обясни мисис Корнър.

— Едва ли ти искаш да кажеш, скъпа моя, че би било по-добре, ако се напивам… понякога.

— Аз казах не да се напиваш, а — да пийваш.

— Ама нали аз пийвам… умерено — с умоляващ глас заяви мистър Корнър. — „Умереност във всичко“ — ето моят девиз.

— Знам — отвърна мисис Корнър.

— От всичко по малко и нищо… — този път мистър Корнър сам прекъсна своите глаголствания. — Боя се — каза, докато ставаше, — че ще ни се наложи да оставам за по-нататък обсъждането на този толкова интересен въпрос. Ако ти, скъпа, не възразяваш, нека излезем за минутка в коридора. Имам няколко дребни въпроса около къщата.

Домакинът и домакинята се промъкнаха покрай гостенката и затвориха зад себе си вратата. Гостенката продължи да яде.

— Аз именно така разбирам нещата — за трети път повтори мисис Корнър след минута, докато отново сядаше до масата, — бих отдала всичко… всичко на света — със страст твърдеше нашата лейди, — за да прилича Кристофър повече на обикновен мъж.

— Ами той винаги е бил такъв… е, какъвто си е — напомни й задушевната приятелка.

— Разбира се, когато си сгодена, иска ти се мъжът да бъде съвършенство. Но аз съвсем не мислех, че той възнамерява и да си остане съвършенство.

— А според мен, той и така е чудесен — каза мис Грин, — просто ти самата не знаеш какво ти е нужно.

— Знам, че е добър човек — съгласи се мисис Корнър, — и много го обичам. Именно заради това, че го обичам, не искам да се червя за него. Ще ми се да бъде мъжествен и да прави всичко, каквото правят другите мъже.

— Нима всички обикновени мъже псуват и се напиват от време на време?

— Разбира се — авторитетно потвърди мисис Корнър, — на кого би се харесал един мъж-лигльо?

— А ти някога виждала ли си пиян човек? — осведоми се задушевната приятелка, отхапвайки парченце захар.

— Сума ти — отвърна мисис Корнър, облизвайки конфитюра от пръстите си.

То означаваше, че цели пет пъти през живота си тя е посещавала театрите, избирайки най-леките форми на английската драма. И когато, след месец, тя за пръв път видя със собствените си очи как изглежда това в живота, то нямаше на света човек, по-силно поразен от подобно зрелище, отколкото мисис Корнър.

Как стана, и самият мистър Корнър никога не можа да си го обясни. Мистър Корнър не бе от хората, които ги дават за пример на лекциите за умереността. „Първата чашка“ обърна толкова отдавна, че даже не можеше и да си спомни кога е било. И какво ли само не бе пил оттогава от много други чаши. Но нямаше случай да излезе или да се остави да го изведат от рамките на неговата любима добродетел — умереността.

— Между нас имаше бутилка „кларет“ — често си спимняше мистър Корнър — и ние изпихме почти всичко, каквото съдържаше тя. А после той извади малко зелено шишенце и каза, че тази работа я правят от круши и че в Перу я пазят специално за детски празници. Напълно е възможно да се е пошегувал, но във всеки случай аз не можех да си представя как така една-единствена чашчица… През цялото време се мъча да си спомня, дали не съм пил нещо още, докато той говореше — този въпрос не даваше покой на мистър Корнър.