Артър Дойл: Кражбата на чертежите

Холмс остана твърде сериозен.

— Моля, продължете, госпожице Уестбъри! Дори ако ви се струва, че това, което ще ни кажете, е във вреда на покойния Уест, моля, съобщете ни го. Кой знае към какво ще ни насочат новите факти.

— Всъщност аз няма какво повече да ви съобщя. Веднъж или два пъти той като че ли се канеше да ми разкаже нещо. Една вечер ми спомена, че важността на тайната е огромна. Спомням си, че тогава той говореше, че има чуждестранни шпиони, които скъпо биха заплатили, за да станат притежатели на тази тайна.

Лицето на Холмс стана още по-напрегнато.

— Моля, продължавайте!

— Той каза, че не знаем да пазим тайни и че за предателите и шпионите е много лесно да откраднат плановете.

— Това мнение скоро ли беше изказано?

— Да, съвсем скоро.

— Сега, моля, разкажете ни за последната вечер.

— Бяхме се подготвили за театър. Мъглата беше толкова гъста, че да се вика файтон беше безполезно. Вървяхме пеш. Улицата минаваше до самата му кантора. Изведнъж Уест побягна в мъглата.

— Без да каже нищо?

— Не. Само възкликна нещо, което не разбрах. Аз го почаках, но той не се върна. След това си тръгнах за вкъщи. На следното утро, след началото на работното време, дойдоха да питат за него. Към обед се получи ужасната вест. Господин Холмс, ако бихте могъл да спасите неговата Чест! Тя му беше много скъпа!

Холмс тъжно поклати глава.

— Да вървим, Уотсън — промълви той. — Тук няма какво да правим повече. Да отидем в службата на Уест! Ще видим откъде са откраднати чертежите. Допреди малко всички улики ни насочваха към младия човек. Страхувам се, че това, което научихме сега, само сгъстява облаците над неговата чест — завърши той, когато сядахме във файтона. — Фактът, че се е готвил да се жени, също може да бъде причина за това престъпление. На него просто са му били необходими средства. Самото обстоятелство, че е говорил за подобна възможност на годеницата си, едва не е направило от момичето негова съучастница.

— Извинете, Холмс, но защо той ще зареже девойката на улицата, за да извърши престъплението? Нима няма значение в случая и неговата характеристика?

— Тук сте напълно прав, Уотсън. Възражението ви е съвсем логично.

Господин Сидни Джонсън, старшият чертожник, ни посрещна в кабинета си с онази почтителност, с която ни посрещаха хората, когато видеха визитната картичка на моя другар. Това беше човек на средна възраст с очила, бледен и с треперещи ръце, вероятно в резултат на случилото се.

— Какво нещастие, господин Холмс, какво нещастие! Вие вероятно сте чули за смъртта на нашия началник?

— Вече бяхме в дома му, господине.

— Службата ни е напълно компрометирана. Началникът ни е мъртъв, Кадоган Уест — също, чертежите — откраднати. А при това в понеделник, когато напускахме работа, кантората ни беше така безупречна, както са безупречни всички английски учреждения. Страшно е човек да си го помисли. Нашият Уест. Как е могъл да извърши подобна подлост!

— Значи, вие не се съмнявате в неговата виновност?

— Не виждам засега никакво друго обяснение на фактите. И въпреки всичко и сега бих му се доверил така, както се доверявам на себе си.

— В колко часа затворихте кантората в понеделник?

— В пет.

— Вие ли заключихте?

— Аз винаги излизам последен.

— Къде се пазеха чертежите?

— В този сейф. Аз лично ги оставих там.

— Имате ли нощен пазач?

— Да, но той отговаря и за други отделения. Той е с голям стаж в армията и му имаме пълно доверие. Същата вечер той не е забелязал нищо.

— Да допуснем, че Кадоган Уест е имал намерение да влезе в зданието. В такъв случай той би трябвало да има три ключа, за да се добере до документите.

— Съвършено вярно. Един ключ за вратата към улицата, втори — от кантората, и третият — от сейфа.

— А такива ключове имаше само у вас и у господин Джеймс Уолтърс?

— Да.

— Точен ли беше в навиците си господин Джеймс Уолтърс?

— Да. Мисля, че беше точен. Зная, че носеше и трите ключа на една халка. Често съм ги виждал.

— Въпросната вечер той взе ли си халката?

— Той твърдеше, че ключовете са били у него.

— А вашите ключове? Не ги ли оставихте някъде за минутка?

— Нито за секунда.

— В такъв случай, ако Уест е извършил кражбата, то той би трябвало да има подправени ключове. У него такива не са открити. И още един въпрос: ако чиновник, който работи във вашата кантора и има необходимите технически сръчности, реши да продаде чертежите на когото и да било, не е ли по-лесно да си направи копия от тях, вместо да ги краде?