Артър Дойл - Кражбата на чертежите

— Ето тук лежеше тялото на младия човек — каза той, като посочваше мястото на разстояние три стъпки от релсите. — То не е могло да падне отгоре. Паднало е от влака, който, доколкото можахме да установим, е минал оттук в понеделник в полунощ.

— Вагоните бяха ли прегледани?

— Да, и в тях не се откриха никакви следи от насилие и борба, както не бе открит и никакъв билет.

— Нито една врата ли не беше отворена?

— Нито една.

— Най-новите сведения от тази сутрин — заяви Лестрейд — са, че един пътник от същия влак около 11 часа и 40 минути около станция Олдгейт е чул звук от тежък удар като от падане на тяло. Гъстата мъгла е направила невъзможно да се види каквото и да е. Пътникът не е отдал голямо значение на този факт. Но какво прави господин Холмс?

Моят другар беше застанал с напрегнат израз на лицето. Той се вглеждаше в релсите, които на това място, завивайки от тунела, представляваха гъста плетеница, цяла паяжина от съоръжения и безброй стрелки. Устните му тихо шепнеха:

— Стрелките, стрелките…

— Какво говорите, господин Холмс? — запита Лестрейд.

— Мисля си колко остър завой прави тук линията, а също и това, колко често при поредица от стрелки вагоните буквално се тресат. Да, този завой и стрелките! Кълна се в Юпитер, ако това не е било така!

— Но кажете, господин Холмс, нима намерихте ключа на загадката?

— По-правилно е да се каже идеята, посоката, нищо повече, Лестрейд. Но работата безусловно става интересна. Изключителна! И защо не! По насипа не виждам никакви следи от кръв.

— Едва ли е имало.

— Аз мислех, че раната е голяма.

— Всъщност костта е раздробена, но външно почти незначителна.

— И все пак не е минало без никакъв кръвоизлив. Не бихме ли могли да прегледаме отново вагоните?

— Боя се, че няма да можете, господин Холмс. Влаковите композиции са разформирани и вагоните са тръгнали в различни посоки, с различни влакове — отговори железопътният чиновник.

— Мога да ви уверя, господин Холмс, че вагоните бяха прегледани съвсем внимателно — рече Лестрейд. — Аз сам се погрижих за това.

Един от недостатъците на моя другар беше, че понякога се отнасяше с раздразнение и пренебрежение към хората, у които усещаше слабо развити интелектуални способности.

— Много е възможно — рече Холмс, като се обърна наполовина настрана, — Ние свършихме тук работата си, Уотсън, Няма да ви безпокоим повече, господин Лестрейд, защото мисля да отидем в Уулуич.

В Лондон Бридж Холмс написа телеграма, която адресира до брат си. Тя гласеше:

„Виждам лъч светлина, но може да се окаже и мираж. Моля, изпратете ми на Бейкър стрийт списък на всички чуждестранни шпиони, които са ви известни, както и техните адреси понастоящем в Англия.

— Това може и да ни донесе някаква полза, Уотсън — каза Холмс, когато сядахме във влака за Уулуич. — Във всеки случай ние сме задължени на брат ми Майкрофт, че успя да ни създаде разнообразна и забележителна работа.

Енергичното му лице носеше все още този израз на напрегнатост, което ми даваше основание да мисля, че нещо ново му е дало допълнителен тласък в неговите търсения. Онази меланхолична фигура в сивия халат, е димяща цигара, беше заменена с нещо съвсем различно, заредено със скрита динамика. Оприличавах го с двете състояния на ловджийско куче. Увиснали уши и свита опашка, търкалящо се на припек животно. Блеснали зъби, напрегнати мускули и летящо след жертвата същество. Ето, макар и съвсем първично, така оприличавах моя другар.

— Създадох си материал за размисъл и изводи — каза Холмс. — Трябваше по-рано да се сетя за някои неща. Помислете върху тази мисъл. Този човек е намерил смъртта си на друго място, но после е бил хвърлен на покрива на вагона.

— Как така на покрива?

— Нали е интересно? Разсъдете сам. Случайност ли е това, че тялото е намерено там, където влакът се Тресе и люшка най-много, поради множеството разклонения на линията? Мястото е тъкмо такова, че само там може да се очаква да падне от покрива предмет, който се намира отгоре. Множеството стрелки не биха повлияли така върху нещо, което е вътре в купето, Забележете, че покривът отгоре е леко заоблен. Или тялото е паднало от покрива, или имаме работа с твърде рядко съвпадение от случайности. Да си припомним и липсата на кръв. Тя може да е текла на друго място, ще разберем по-късно, даже и върху покрива на вагона, но не и върху железопътния насип. От това множество факти, всеки със самостоятелно значение, при съответното им свързване и съпоставяне можем да се доберем до нещо доста логично.