Артър Дойл: Кражбата на чертежите

— Сега ми разкажете нещо за младшия чертожник Кадоган Уест.

— Той работи в кантората вече десет години. Горещ, несдържан, но честен и искрен човек. Работи много. Нямаме нищо против него. В кантората е подчинен на Джонсън. Нормално е, че поради естеството на работата си той е трябвало да бъде в постоянен досег с чертежите. Никой друг не е имал достъп до тях.

— Кой е заключил сейфа през въпросния ден?

— Господин Сидни Джонсън.

— В такъв случай ясно е кой ги е взел. Намерени са били в младшия чертожник Кадоган Уест. Е, нима не е ясно?

— Да, да, всичко това е така, но все пак много неща остават неизяснени, Преди всичко, защо той ги е взел?

— Предполагам, че Документите са били ценни?

— За тях лесно биха могли да се получат няколко хиляди фунта.

— Извън тази причина може би е имало и друга, за да бъдат взети и донесени в Лондон.

— Едва ли.

— В такъв случай трябва да приемем хипотезата, че са взети, с цел да бъдат продадени. За да ги вземе младият Уест, той сигурно е действувал с подправен ключ.

— В такъв случай е трябвало да има няколко подправени ключа — за зданието, за кантората, за сейфа…

— Защо да не приемем, че е имал няколко ключа. Взел е чертежите, като е кроил намерението си да предаде тайната им, а на другия ден е трябвало да ги върне, преди да бъде забелязано изчезването им. По време на тази си престъпна акция той загива.

— Интересно по какъв начин е бил убит.

— Да предположим, че е пътувал обратно за Уулуич, по това време е бил убит и изхвърлен от вагона.

— Да, но Олдгейт, където е намерено тялото е недалеч от станцията Лондон Бридж, където е трябвало да слезе, ако действително е пътувал за Уулуич.

— Можем да приемем още куп причини и обстоятелства, които са го накарали да мине край Лондон Бридж. Той би могъл да има например, неприятен разговор с някого във вагона. Разговорът би могъл да бъде доведен до бурна разпра, след което е бил лишен от живот. Също така възможно е той да е искал да скочи от вагона и при падането си да се е убил. Имало е гъста мъгла и всичко е могло да мине незабелязано.

— Сигурно ще имаме и друго обяснение. Но, обърни внимание, Шерлок, още колко неща остават неизяснени. Да допуснем, че Кадоган Уест е избрал тази вечер да преговаря с агентите върху продажбата. Изведнъж той купува билети за театър, изоставя годеницата си на половината разстояние и изчезва. Това е твърде странно. Второ: да допуснем, че е пристигнал в Лондон и се е срещнал с агентите си. Той трябва да върне в сейфа книжата до сутринта, иначе престъплението би се открило. Но той е взел десет чертежа. У него са намерени седем. Какво е станало с останалите три? По собствено желание той сигурно не би ги оставил в ръцете на агента. Къде са парите, с които е била заплатена измяната? У него би трябвало да има огромна сума пари.

— На мен работата ми се вижда напълно ясна — намеси се Лестрейд, — Той е взел чертежите, за да ги продаде. Срещнал се е с агента. Не са постигнали споразумение за цената и са се разделили. Тръгнал си е за вкъщи. Агентът го е проследил във влака и го е убил. Взел е трите най-важни чертежа и го е изхвърлил от купето. Това обяснение се съгласува с всички известни досега факти, не е ли така?

— Защо не е намерен у него билет?

— Билетът би могъл да покаже станцията, която е най-близка до дома на агента. Затова той го е извадил от джоба на убития.

— Добре, Лестрейд, добре — рече Шерлок Холмс. — Вашата теория не е лоша. Но ако тя е вярна, нещата са доведени докрай. От една страна, предателят е мъртъв, от друга — чертежите на подводната лодка „Брюс — Партингтън“ сигурно се намират вече далеко във вътрешността на континента. Какво ни остава да правим?

— Да действувате, Шерлок, да действувате! — извика Майкрофт, скачайки на крака. — Цялата ми природа е против това обяснение. Използувайте вашите способности! Заминавайте на местопрестъплението! Не оставяйте нищо непрегледано и непроверено! През цялата ви кариера не ви се е отдавал такъв случай — да направите услуга на родината!

— Добре, добре — каза Холмс, увивайки рамене. — Да вървим, Уотсън! Може би и вие, Лестрейд, ще пожелаете да прекарате няколко часа в нашата компания? Ще започнем от станцията Олдгейт. Довиждане, Майкрофт, ще ви известя до довечера за хода на нещата. Но ви предупреждавам отсега — не очаквайте твърде много.

След час Холмс, Лестрейд и аз бяхме на платното на подземната железница, там, където тя излиза от тунела до самата станция Олдгейт. Придружаваше ни един служител от железопътното управление.