Артър Дойл - Кражбата на чертежите

— Не! Не! Кълна се в Бога! Аз не съм го убил — извика нашият сломен пленник.

— Тогава ни разкажете как умря Кадоган Уест, преди да го сложите на покрива на вагона.

— Ще направя това. Кълна ви се, ще го направя. Аз извърших всичко останало. Признавам. Трябваше да си плащам дълговете. Страшно ми трябваха пари. Оберщайн ми предложи 5000 фунта стерлинги. Тази сума ме спасяваше от разоряване. Но що се касае до убийството — в него съм виновен, колкото и вие.

— Какво всъщност се случи тук?

— Уест ме подозираше още отначало. Той ме е проследил дотук. Аз разбрах за това едва на вратата, Мъглата беше толкова гъста, че на три ярда не можеше да се види нищо. Аз почуках два пъти и Оберщайн ми отвори. В този миг младият човек се хвърли към нас и пожела да знае какво ще правим с чертежите. Оберщайн никога не се разделяше от една къса и тежка палка. Носеше я винаги със себе си. Когато разбра, че Уест иска да влезе насила в сградата, той го удари по главата. Ударът излезе смъртоносен, Младият човек умря след няколко минути. Не знаехме какво да сторим. После Оберщайн си спомни за вагоните, които спираха под прозорците, Но преди това той прегледа чертежите, които бях донесъл. Оберщайн каза, че три от тях са много важни и че той ще ги задържи у себе си. Не се съгласявах с него, защото още на следната сутрин в Уулуич биха разбрали за тяхната кражба и щеше да се вдигне тревога. Той ми отговори, че тъй като са доста сложни, той не е в състояние да извади копия още тази вечер. Отговорих му, че е невъзможно да останат у него. Тогава той се сети нещо и извика:

„Тези трите аз ще задържа у себе си, а останалите ще сложа в джоба на младия човек, Когато го намерят, подозрението ще падне само върху него!“ Аз не виждах как по друг начин би могла да се уреди работата и се съгласих. Изчакахме около половин час, докато дойде влакът, и понеже мъглата продължаваше да е все така гъста, успяхме да спуснем трупа върху покрива, без да ни забележи някой. Ето всичко, в което съм участвувал.

— А брат ви?

— Веднъж ме завари с ключовете и имах чувството, че ме подозира, Разбирах това по погледа му.

В стаята се възцари мълчание. Наруши го Майкрофт.

— Не бихте ли искал да поправите нещата? Това е в интерес на вашата съвест, а сигурно и за възмездието.

— Какво трябва да направя?

— Къде е сега Оберщайн с чертежите?

— Не зная.

— Не ви ли е оставил адреса си?

— Казваше ми, че писма, адресирани до него в „Хотел дьо Лувр“ в Париж, сигурно биха го намерили.

— Ето ви перо и хартия. Седнете и пишете това, което ще ви издиктувам. Надпишете най-напред адреса на плика. Добре. Сега текста:

„Драги господине,

Вие, разбира се, помните, че в предаденото ви от мен липсваше една важна подробност. Сега имам възможност да ви я доставя. Това ми струваше много грижи и усилия и поради това бих искал да ми доплатите петстотин фунта. Бих приел само злато или банкноти. Не желая да напущам острова, тъй като това би възбудило известни подозрения. Затова ще ви чакам в събота по обяд в пушалнята на Чаринг Крос. Запомнете — само злато или банкноти.“

— Ще бъда много учуден, ако нашият герой не се хване на въдицата.

И той се хвана! Оберщайн, в желанието си да довърши работата докрай, попадна в ръцете ни. Той беше осъден да излежи петнадесетгодишна присъда в един британски затвор. В неговата пътна чанта бяха открити липсващите три чертежа, които той беше предлагал на всички морски държави, повишавайки по този начин цената им.

Полковник Уолтърс почина в затвора на втората година след случилото се.

Що се отнася до Холмс, той завърши полифоническата си монография, за която получи много висока оценка от познавачите. След няколко седмици узнах случайно, че е прекарал цял един ден в Уиндзор, откъдето се е върнал с необикновено хубава изумрудена игла за вратовръзка. Когато го запитах откъде я е купил, той ми отговори, че му е подарък от една прекрасна дама, за чиито интереси му се е наложило да извърши малка услуга. Той не изрече нито дума повече, но аз мисля, че мога да отгатна августейшето име на тази дама и не се съмнявам, че иглата винаги ще напомня на моя другар случая с чертежите на „Брюс — Партингтън“.

Arthur Conan Doyle

The Adventure of the Bruce-Partington Plans, 1912

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008

Публикация

Артър Конан Дойл

Приключенията на Шерлок Холмс

Приключения 1

Скандалът в Бохемия

Златният жених

Добре замислено