Артър Дойл - Кражбата на чертежите

— Не ми е чудно, че вие ни надминавате в издирванията. Ние не можем да вършим такива неща. Страхувам се, че някой ден ще отидете твърде далеч и ще създадете неприятности за себе си и за вашия другар.

— За Англия, Родината и красотата, нали, Уотсън? Жертва пред олтара на отечеството. Вие какво ще кажете, Майкрофт?

— Възхитен съм, Шерлок. Но как да използувате по-нататък всичко това?

Холмс взе от стола един брой на „Дейли телеграф“.

— Четохте ли го? Има обява от Пиеро.

— Как? Нима нова обява?

— Да. Ето я:

„Днес вечерта. Същият час. Същото място. Два удара. Много е важно. Собствената ви безопасност е под угроза.

— Господи! — извика Лестрейд. — Ако той се отзове на поканата, ние ще го пипнем!

— Затова поместих съобщението — каза Холмс. — Ако вие двамата можете да дойдете около осем часа вечерта в Коулфийлд Гардънс, значително ще ми помогнете в разплитането на кълбото.

Когато разбереше, че колкото и да мисли и се труди над даден проблем, работата му не можеше да даде ефект, Холмс притежаваше чудната способност да се отвлича. Спомням си, че през този забележителен ден той писа монография върху някакви полифонични мотиви. Аз, понеже не притежавах тази негова способност, имах впечатлението, че този ден е безкраен. Важното национално значение на предприетото, вълнението във висшите кръгове и целият характер на работата, всичко това разстрои значително нервите ми. Истински ми олекна, когато след леката закуска се отправихме към Кенсингтън. Както се бяхме уговорили, Майкрофт и Лестрейд ни чакаха в началото на Коулфийлд Гардънс. Вратата за двора беше отворена още от вчера. Аз трябваше да вляза за да отворя главния вход, тъй като Майкрофт категорично отказа да се прехвърли през оградата. В девет часа ние всички седяхме търпеливо в кабинета в очакване на жертвата.

Мина час. Мина и втори. Когато стана единадесет, ударите на часовника звучаха като реквием за нашите надежди. Лестрейд и Майкрофт се въртяха безспир като убодени с игли и непрекъснато поглеждаха часовниците си. Холмс седеше Мълчалив, с полузатворени очи, цял в очакване. Изведнъж той рязко вдигна глава.

— Иде! — промълви той.

Пред вратата се чуха бързи стъпки. Отминаха и после отново се върнаха. След това се почука два пъти. Холмс стана, като ни даде знак да останем по местата си. Той отвори входната врата и пропусна тъмния силует в къщата.

— Оттук — рече той и след минута нашият човек стоеше вече пред нас. Холмс вървеше плътно зад него и в момента, в който човекът се обърна, за да избяга, той го хвана за врата и го тласна силно към противоположната стена. Преди да успее да се опомни, вратата беше затворена, Холмс беше застанат с гръб, опрян в нея, и с лице към нашия пленник. Последният се огледа, лицето му побеля и той се строполи в безсъзнание на пода. При падането шалът му се разтвори, шапката отлетя настрани и пред нас се откри красивото лице на полковник Валентин Уолтърс.

Холмс подсвирна учудено.

— Моля ви, Уотсън — рече той. — Този път ме опишете в ролята на магаре. Аз гонех съвсем друг дивеч.

— Кой е този? — запита Майкрофт.

— По-младият брат на покойния Джеймс Уолтърс, началника на управлението на подводния флот. Сега разбирам каква е работата. Но ето, той идва на себе си. Позволете ми да го разпитам аз.

Ние пренесохме неподвижното тяло върху канапето. Нашият пленник се приповдигна, огледа се с изкривено от ужас лице, после прекара ръка по челото, сякаш не вярваше на очите си.

— Какво е това? — промълви той, — Аз дойдох тук, за да посетя господин Оберщайн.

— Всичко това ни е известно, полковник Уолтърс — рече Холмс. — Аз не бих могъл да си обясня как може да постъпи така един английски джентълмен. Цялата ви преписка с Оберщайн ни е известна. А също и всичко, свързано със смъртта на Кадоган Уест. Ако ми разрешите да ви посъветвам, то проявете поне малко разкаяние, като ни разкриете това, което можем да научим само от вас.

Пленникът започна да стене и скри лицето си с ръце. Ние чакахме, но той мълчеше.

— Мога да ви уверя — продължи Холмс, — че всичко съществено ни е известно. Знаем, че имате нужда от пари. Знаем, че сте подправили ключове, служейки си с тези на брат ви. Влязъл сте в отношения с Оберщайн, ползувайки колоните за обяви на „Дейли телеграф“, Знаем също, че в понеделник вечерта сте влезли в кантората, че сте бил проследен от Кадоган Уест, който очевидно е имал причини да ви подозира. Той е могъл да вдигне тревога, но не е знаел дали не носите книжата у брат си по негова поръчка. Той е зарязал личните си работи, както подобава на добър гражданин и ви е проследил до тази сграда. Тук вече той се е намесил и тук вие, полковник Уолтърс, сте прибавили към първото си престъпление и второ — убийство!