Артър Дойл: Изгубеният свят

— Много от присъствуващите ще бъдат в състояние да си спомнят — започна професор Челинджър, — че такива глупави и непристойни сцени се случиха и на миналата среща, на която имах възможността да се изкажа. Тогава най-тежките обиди бяха отправени от професор Съмърли и въпреки че сега той е наказан и се разкайва, това не може да се забрави напълно. Тази вечер чух подобни, дори още по-обидни мисли, от човека, който току-що седна, и макар слизането до умственото ниво на този човек да е равносилно на съзнателно самоунижение, ще се опитам да го направя, за да предотвратя онези основателни съмнения, които някои може би крият в душата си. (Смях и шум в залата.) Не е нужно да напомням на тази аудитория, че независимо от това, че тази вечер бе излъчен да говори професор Съмърли като глава на комитета за проучване, все пак истинският начинател на това дело съм аз и неговият успех трябва да се припише главно на мен. Аз заведох тези трима господа до въпросното място и както вече знаете, ги убедих в точността на предишния ми отчет. Ние се надявахме, че след завръщането ни няма да се намери никой, който да е толкова тъп, че да оспорва единодушните ни изводи. Обаче, поучен от досегашния си опит, аз не дойдох без доказателства, достатъчно убедителни за един разумен човек. Както обясни професор Съмърли, нашите фотоапарати бяха повредени от маймуночовеците, когато те ограбиха лагера ни, и повечето от негативите бяха унищожени. (Подигравки, смях! Глас от дъното. «Разправяй ги на шапката ми».) Споменах за маймуночовеците и не мога да не кажа, Че някои звуци, които достигат до ушите ми сега, съвсем живо ми напомнят за срещите ни с тези интересни същества. (Смях.) Въпреки унищожаването на толкова много безценни негативи все пак в нашата сбирка останаха известен брой фотографии, които могат да потвърдят думите ни и които показват условията за живот на платото. Обвинявате ли ни в подправяне на тези фотографии? (Вик — «Да», и продължителен шум, който завърши с изхвърлянето на няколко души от залата.)

Негативите били предоставени за проверка от експерти. Но какви били другите им доказателства? Естествено, в условията на тяхното бягство било невъзможно да се носи голямо количество багаж; но те пренесли колекцията от пеперуди и бръмбари на професор Съмърли, съдържаща много нови видове. Не било ли достатъчно това доказателство? (Няколко гласа: «Не!») Кой каза «не»?

Доктор Илингуърт (ставайки). На нас ни се струва, че такава колекция би могла да се направи не само на праисторическо плато. (Аплодисменти.)

Професор Челинджър. Безспорно ние ще трябва да се преклоним пред научния ви авторитет, сър, макар че, да си призная, името ви не ми е известно. И така, като оставим настрана както фотографиите, така и ентомологичната колекция, аз стигам до донесената от нас разнообразна точна информация по въпроси, които никога досега не са били осветявани. Например върху семействеността у птеродактилите. (Вик: «Глупости»! Силен шум.) Казвам, върху семействеността у птеродактилите ние можем да хвърлим обилна светлина. За да се убедите, мога да ви извадя от портфейла си снимка на това същество от натура.

Доктор Илингуърт. С никакви снимки няма да ни убедите в нищо.

Професор Челинджър. Може би искате да видите самия оригинал?

Доктор Илингуърт. Разбира се.

Професор Челинджър. И ще го приемете ли като доказателство?

Доктор Илингуърт (смеейки се). Без ни най-малко съмнение.

Точно в този момент настъпи сензацията на вечерта — сензация, толкова драматична, че не би могла да се сравни с никоя друга в историята на научните събрания. Професор Челинджър даде знак с ръка веднага след което нашият колега господин Е. Д. Малоун стана и се отправи към дъното на подиума. Миг по-късно той се появи отново заедно с един огромен негър, с когото носеха голям квадратен сандък. Той беше явно много тежък. Двамата го изнесоха бавно отпред и го поставиха пред катедрата на професора. Аудиторията бе замряла и всички бяха погълнати от зрелището, което се разигра пред очите им. Професор Челинджър изтегли капака на сандъка, надникна вътре, щракна няколко пъти с пръсти и бе чут от пресата да увещава някого: «Хайде, пили, пили!» След миг някакво ужасно, отвратително същество се появи оттам с драскане и тропот и кацна върху страничната стена на сандъка. Дори неочакваното пропадане на дърамския херцог в оркестъра в този момент не можа да отвлече вкамененото внимание на огромната аудитория. Муцуната на чудовището приличаше на най-странна водосточна тръба, създадена от болното въображение на някой средновековен строител. То изглеждаше зло и страшно, с две малки червени очи, ярки като горящ въглен. В дългата му свирепа уста, която беше полуотворена, имаше два реда зъби като на акула. Рамената му бяха сгърбени и заметнати с нещо, което приличаше на овехтял сив шал: Това бе самият дявол от нашето детство. В аудиторията настъпи хаос — някой пищеше, две дами от първия ред паднаха от столовете си в безсъзнание, а мнозина От президиума последваха председателя в оркестъра. По едно време имаше опасност от обща паника. Професор Челинджър вдигна ръце, за да успокои развълнуваното множество, но движението му подплаши чудовището. Внезапно неговият чудноват шал се разгъна, разпростря се и запърха, превърнат в две твърди крила. Професорът сграбчи краката му, но твърде късно, защото не можа да го удържи. То подскочи от мястото си и закръжи бавно из Куинз хол със сухо пляскане на коравите си десетфутови крила. Помещението се изпълни с гнило зловоние. Виковете на хората в галериите, уплашени от приближаването на пламтящите очи и смъртоносния клюн, съвсем подлудиха съществото. То летеше все по-бързо и в бясното заслепение на уплахата се блъскаше в стените и полилеите. «Прозорецът! За бога, затворете този прозорец!» — изрева професорът от подиума, като танцуваше и гърчеше ръцете си, обзет от опасение. Уви, неговото предупреждение дойде твърде късно! Както се блъскаше и се удряше в стената, като голяма пеперуда в абажур, чудовището попадна в отвора, промъкна отвратителното си туловище през него и изчезна. Професор Челинджър се отпусна върху стола си и покри лицето си с ръце, а аудиторията, след като проумя, че инцидентът е свършил, изпусна дълга и дълбока въздишка на облекчение.