Артър Дойл - Изгубеният свят

Вълнението, с което ни посрещнаха в ония части на Южна Америка, които трябваше да прекосим, ние сметнахме за чисто местно явление и мога да уверя нашите приятели в Англия, че не сме и предполагали за шума, който само слухът за нашите приключения е предизвикал в цяла Европа. Едва когато „Иберия“ се приближи на петстотин мили от Саутхамптън и телеграфическите послания на вестници и агенции започнаха да ни предлагат огромни суми за кратък отговор относно действителните ни постижения, разбрахме с какво напрегнато внимание са ни следили не само в научния свят, но и сред широката публика. Ние обаче решихме на пресата да не се дава никакво определено изявление, докато не се срещнем с членовете на Зоологическия институт, тъй като съзнавахме ясно, че наш дълг като делегати е да се отчетем първо пред организацията, от която сме били командировани. Затова, макар че заварихме Саутхамптън пълен с журналисти, ние категорично отказахме да съобщим каквото и да било, което естествено доведе до съсредоточаване на общественото внимание върху срещата, която бе обявена за вечерта на седми ноември. Зоологическата зала, в която някога се бяхме наели с нашата задача, беше сметната за твърде малка за това събиране. То би могло да се проведе само в Куинз хол на Риджънт стрийт. Добре известно е сега, че ако уредниците бяха се опитали да наемат Албърт хол, мястото пак щеше да се окаже твърде недостатъчно.

Голямата среща бе определена за втората вечер след пристигането ни. За първата ние всички несъмнено имахме свои неотложни лични дела, които ни погълнаха. За моите аз още не мога да говоря. Може би след време ще мога да обмисля всичко и даже да говоря за тези неща с по-малко вълнение. В началото на това повествование показах на читателя причината на моите действия. Може би е справедливо да продължа разказа и да покажа също и резултатите. Но все пак навярно щеше да дойде ден, когато това трябваше да се случи. Поне бях подтикнат да взема участие в едно чудесно приключение и не мога да не бъда благодарен на силата, която ме подтикна.

А сега пристъпвам към последния, върховен и напрегнат момент на нашите приключения. Докато се мъчех да измисля как най-добре да го опиша, погледът ми попадна на сутрешния брой на моя вестник от осми ноември с пълното и отлично изложение на моя приятел и колега-репортер Макдона. Какво по-добро мога да направя, освен да препиша неговия разказ — от заглавието до края? Признавам, че вестникът беше разточителен по този въпрос, за да се похвали със собствената си предприемчивост при изпращането на кореспондент, но и описанията на другите големи ежедневници едва ли бяха по-бегли. Та ето какво писа моят приятел Мак в своя репортаж:

Новият свят

Голяма среща в Куинз хол

Шумни сцени

Необикновено произшествие

Какво беше това? Нощна оргия на Риджънт стрийт

(От нашия специален кореспондент)

„Нашумялата среща на Зоологическия институт, свикана, за да изслуша отчета на Комитета за проучване, изпратен миналата година в Южна Америка, за да провери изявленията, направени от професор Челинджър, относно съществуването до днес на праисторически живот в този континент, се състоя снощи в голямата Куинз хол и спокойно може да се каже, че тази дата вероятно ще стане празник в историята на науката, защото работата на срещата беше толкова забележителна и сензационна, че нито един от присъствуващите не ще я забрави.“ (О, братко списвателю Макдона, какво чудовищно встъпително изречение!) „Теоретично поканите трябваше да бъдат раздадени на ограничен кръг членове и техни приятели, но последното понятие е разтегливо и доста преди осем часа — часа, определен за откриване на срещата — голямата зала беше натъпкана до краен предел. Но в осем без четвърт широката публика, която без никакво основание се чувствуваше обидена, че не е била включена в сметката, щурмува вратите. В продължителното меле бяха контузени няколко души, между които инспекторът Скобъл от поделение Н., чийто крак за нещастие беше счупен. След това неоправдано нахлуване, при което бяха запълнени не само всички пътеки, но дори и мястото, отделено за пресата, бе пресметнато, че пристигането на пътешествениците се очаква от близо пет хиляди души. Когато най-сетне се появиха, те заеха местата си в предния ред на президиума, в който вече седяха всички най-изтъкнати хора на науката не само от страната, но и от Франция и Германия. Швеция бе също представена в лицето на професор Сергиус, знаменития зоолог от университета в Упсала. Влизането на четиримата герои на деня стана сигнал за забележителна демонстрация. Цялата публика се изправи на крака и няколко минути шумно ги приветствува. Зоркият наблюдател обаче би могъл да открие сред аплодисментите някои признаци на разногласие и да разбере, че работата на срещата ще бъде по-скоро оживена, отколкото хармонична. Спокойно може да се пророкува обаче, че никой не можеше да предвиди необикновения обрат, който тя щеше да вземе в действителност.