Кристин Дорси - Диво сърце

— Чудесно. Не се притеснявайте. Ще предам извиненията ви на Раф и баща ми.

Каролайн кимна, излезе от стаята и затвори вратата след себе си. В коридора беше прохладно, вратата в задната част на къщата бе отворена и тя се изкуши да надникне навън. Малко свеж въздух може би щеше да й помогне да схване смисъла на това, което току-що бе чула. Чак когато се спря на прага, разбра, че мистър Уолкър и Раф са наблизо.

Не успя да различи фигурите им в тъмното, но макар че говореха шепнешком, можеше да ги чуе. Вече се канеше да се върне обратно, но думите на домакина привлякоха вниманието й.

— Значи смяташ, че ще има война между англичаните и племето чероки?

Отговорът на Раф я накара да изтръпне:

— Литълтън би искал да се споразумеем. Но аз мисля, че е твърде късно.

Война.

Каролайн си пое дълбоко въздух и отстъпи назад. Мистър Чипфорд я бе уверил, че в Южна Каролина за разлика от много други колонии няма да се стигне до кръвопролития. Но Раф Макуейд явно бе на друго мнение. Говореше така, сякаш боевете скоро щяха да станат нещо обичайно по границата. А те бяха тръгнали точно натам.

Тя се бе заслушала в разговора и затова отчетливият звън на стенния часовник я стресна. На верандата изглежда чуха ахването й, защото разговорът изведнъж секна.

Чу приближаващи се стъпки и замръзна на място. Мистър Уолкър се появи на прага и вече бе твърде късно за бягство.

— Нас ли търсехте, лейди Симънс?

— Да… вас търсех — излъга тя и мислено благодари на домакина си, че й предоставя възможност да оправдае подслушването си. Премести поглед към Раф, който току-що бе влязъл в кръга от светлина, струяща от месинговия аплик на стената. По изражението му личеше, че не й вярва. Каролайн заекна:

— Исках… исках да се кача в стаята си.

— Разбира се, мила. Сигурно сте изтощена. Много добре знам как язди Раф — без да се интересува, че едва ли някой може да издържи на неговото темпо.

— О, напротив, мистър Макуейд беше много внимателен с мен по време на пътуването. — Каролайн се почувства длъжна да защити сина на бъдещия си съпруг, въпреки че той все още я гледаше с поглед, който я караше да се чувства неудобно. Раф не отговори нищо, а мистър Уолкър избухна в гръмогласен смях, хвана я под ръка и я придружи до стълбите.

— Надявам се, че стаята ще ви хареса, лейди Каролайн.

— Без съмнение. Благодаря. — Хвана се за гладките перила. Искаше й се колкото може по-бързо да се скрие в стаята си, но се спря за миг. Усмихна се първо на възрастния човек и му пожела лека нощ; после на Раф, който се бе приближил към нея: — Лека нощ, мистър Макуейд.

Преди да получи любезен отговор от домакина и никакъв от сина на годеника си, тя се обърна и забърза нагоре.

— Ти май се опитваш да изплашиш до смърт това момиче.

Поставил ръка на колоната в края на перилата, Улф не откъсваше поглед от стълбите, дълго след като Каролайн вече бе изчезнала в коридора на горния етаж. Накрая се обърна към приятеля си:

— Какво искаш да кажеш?

— Когато я гледаш, имаш толкова свиреп вид, че се чудя как още не е побягнала обратно към Англия само при мисълта, че ще живееш в една къща с нея.

— Не разбирам за какво говориш. Първо, аз няма да живея в една къща с Нейно благородие, и второ, винаги си изглеждам така. От индианската кръв е. — Улф залепи усмивка на лицето си и потупа приятеля си по рамото. Но не спираше да се пита дали пък не искаше да разубеди Каролайн Симънс от решението й за брак с баща му.

Беше усетил, че е в коридора, много преди часовникът да удари девет. Знаеше, че слуша разговора му с Джордж и затова бе представил възможността за война в толкова черни краски. Но не беше преувеличил кой знае колко. Ако не се направеше бързо нещо за предотвратяването й, войната между индианците чероки и англичаните скоро щеше да бъде действителност. Но защо се опитваше да я сплаши? За да й спести неприятните преживявания, които я очакваха в брака с баща му? Размишлявайки над странните си постъпки, той влезе в салона и Ребека се хвърли веднага срещу него.

Как можа да се държи така глупаво и невъзпитано?

Каролайн се облегна на вратата и се опита да възпре бурните чувства, които я връхлитаха. Беше хваната да подслушва личен разговор и то тъкмо от Раф Макуейд. Затвори очи. Ясно видя пред себе си израза върху мургавото му красиво лице, докато го лъжеше. Искаше й се никога вече да не види този израз. Очите му сякаш я пронизваха и четяха най-съкровените й тайни. А това я смущаваше невероятно.