Кристин Дорси - Диво сърце

— Заради предстоящата война? — Изрече въпроса, преди да помисли. Но всъщност нямаше смисъл да се преструва, че не е чула разговора му с мистър Уолкър.

— Не. Просто защото искам да изминем колкото е възможно повече път, докато е светло.

— Разбирам. — Кършейки пръсти, тя закрачи из стаята. Той още седеше на кушетката до прозореца и макар че не каза нищо, тя имаше чувството, че трябва да се оправдае. — Не исках да подслушвам разговора ви с мистър Уолкър.

В стаята беше достатъчно светло, за да забележи подигравателната извивка на веждите му. Отиде до махагоновата тоалетка и започна да си играе с огледалото и сребърната четка за коса. Приключи с колебливия си опит да се извини. Обърна се с лице към него.

— Ще има ли война между индианците чероки и англичаните?

— Така мисля, Франция и Англия не ни оставят на мира.

— Какво ще рече „на мира“?

Улф се облегна назад.

— Отличен въпрос. И много сложен, за да му отговоря с две думи. Можем да обсъдим подробно проблема, ако ме поканиш да остана.

Каза го така, сякаш очакваше тя да се съгласи.

Но когато се намираше на разстояние от него, Каролайн се чувстваше по-уверена. Бавно поклати глава и усети нежното шумолене на косата си върху копринения корсаж.

— Не. Благодаря ти, че ме избави от неудобното легло. — Тя посочи с глава кушетката до прозореца. — Но смятам, че е време да тръгваш… щом утре трябва да ставаме, преди да се съмне.

Улф само сви рамене и се намести по-удобно, без да обръща внимание на раздразнението, изписано върху лицето й.

— Моето племе иска справедливост. Справедливи цени за нашите кожи, справедливи цени на стоките, които трябва да купуваме.

— От англичаните? — заинтригува се Каролайн, въпреки желанието да го прогони от стаята си.

— Или от французите.

— Но аз… аз мислех, че индианците чероки са съюзници на англичаните. Защо тогава търгуват с врага?

— Англичаните спазват договорите, само докато им е изгодно. Търговците им пристигат в нашите селища, само когато това им носи печалба. Щом решат да не търгуват, жените ни остават без съдове, а воините — без патрони.

Каролайн напусна укреплението си до тоалетната масичка. Като привлечена от магнит се приближи към Раф. Той й направи място да седне до него.

— Това ли е причината? Англичаните са спрели търговията с вас?

— Това е само едната страна на въпроса. Търговията винаги е била само в тяхна полза. Но моят народ се научи да разчита на стоките от Англия.

— Но ако обясните всичко това на търговците?

Улф се засмя горчиво.

— Англичаните много добре знаят какво вършат. Това, което не разбират, сме ние. Ние ще… — Той поклати глава и стана. — Бях прав преди малко, като казах, че проблемът е сложен. — Едва се сдържа да не я докосне, преди да тръгне към вратата. — Има голяма вероятност да избухне война.

Натисна бравата и спря на прага да я погледне още веднъж. Тя седеше неописуемо красива на фона на розовата дамаска.

— Ако желаеш, утре мога да те върна обратно в Чарлз Таун.

— Защо не ме искаш тук?

Улф изненадано погледна Каролайн, която тъкмо влизаше в трапезарията. Беше спал неспокойно и стана преди другите. В момента закусваше с парче царевичен хляб, който бе намерил в кухнята. Единствената светлина в помещението идваше от малка свещ в сребърна поставка на масата. Не очакваше да види никого толкова рано, най-малко пък лейди Каролайн Симънс.

Но тя стоеше пред него, облечена като за път, и го гледаше от другия край на дългата махагонова маса. Стискаше облегалката на един стол с такава сила, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели. Улф спокойно си намаза масло върху филията. С нарочно безразличие сви рамене.

— Не разбирам за какво говориш.

— Така ли? — гласът й прозвуча подигравателно. — Откакто се срещнахме в Чарлз Таун, непрекъснато се опитваш да ме сплашиш, за да си тръгна оттук. — Бе осъзнала това през дългата безсънна нощ. — Направи всичко по силите ти, за да ме накараш да повярвам, че е неразумно да се омъжа за баща ти. Първо в Чарлз Таун. Сега с тези приказки за война. Чудя се има ли изобщо нещо вярно в думите ти.

Липсата на отговор едновременно я ядоса и й вдъхна смелост. Пусна стола и тръгна към него.

— Получих писмо от баща ти, преди да напусна Англия. В него не се споменаваше нищо за война с индианците. — Нищо и за син със смесена кръв, но Каролайн премълча този факт. — Според мен снощи си знаел, че слушам и затова си преувеличил, за да ме накараш да се върна в Англия.