Кристин Дорси - Диво сърце

Вратата беше полуотворена, за да пропусне свежия ветрец, който идваше откъм реката. Улф прекрачи прага, точно когато една дребна тъмнокоса жена се появи на площадката на стълбището. Тя нададе вик на изненада, спусна се надолу по стъпалата и се хвърли в прегръдките му. Каролайн видя как високият мълчалив мъж повдигна жената и я завъртя в кръг, докато тя го замоли за милост.

— Татко каза, че може да дойдеш — каза тя, щом той я пусна на пода. — Но не те очаквахме толкова скоро. — Младата жена стрелна Каролайн с тъмните си очи и отново обърна поглед към Раф. — Колко ще останеш?

— Само ще пренощуваме. — Улф бръсна с пръст нацупените устни на Ребека Уолкър, обърна се към Каролайн и й представи красавицата, която се бе залепила за ръката му.

— Ти обеща да останеш по-дълго следващия път — напомни му тя.

— Казах „някой път“, Ребека. Но не и сега. Трябва да заведа лейди Каролайн при баща ми.

— Гости ли имаме? — Огромен мъж с побеляла коса и червендалесто лице се появи от една врата в дъното на коридора. С няколко гигантски крачки той се приближи, сграбчи Раф в мечешката си прегръдка и повтори, че не са го очаквали толкова скоро.

— Успях да се видя с губернатора Литълтън и нямаше защо да се бавя повече. Както вече обясних на дъщеря ти, съпровождам лейди Каролайн до „Седемте бора“. Тя е годеницата на Робърт.

Каролайн забеляза как домакинът учудено повдигна гъстите си вежди, докато Раф я представяше. Но Джордж Уолкър беше изключително внимателен и учтив човек.

— Сигурно сте уморена, мила госпожо — каза той и взе ръката й. — Ребека ще ви заведе в стаята ви. Веднага щом се освежите, ще вечеряме.

След като му благодари, Каролайн последва Ребека нагоре по стълбите. Момичето вървеше наперено и тя си помисли, че сигурно изглежда сива и безжизнена пред нея.

Долу в салона Джордж Уолкър потупа приятеля си по рамото:

— Радвам се, че дойде. Не само защото Ребека все пита кога ще пристигнеш.

— Няма такова нещо — извика Ребека и се закова на място така рязко, че Каролайн едва не се блъсна в нея. — Татко, да не си посмял да разправяш такива небивалици за мен!

Ребека се обърна с ръце на кръста и изгледа свирепо двамата мъже, които стояха рамо до рамо в дъното на стълбището. Бузите й горяха, тъмните й очи светеха и в този миг Каролайн осъзна защо. Ребека Уолкър бе влюбена в Раф Макуейд.

Тъй като нямаше много опит, Каролайн се чудеше как е познала. Но беше сигурна. Огледа се да види дали мистър Макуейд подозира това и внезапно гърлото й се сви.

Досега бе мислила за сина на бъдещия си съпруг като за внушителен и безкрайно мъжествен човек, който понякога изпада в мрачно настроение. Но като го гледаше сега тя за пръв път откри колко е красив. Ръката му почиваше върху овалната колона в края на перилата, а на лицето му грееше ослепителна усмивка, отправена към Ребека. Внезапно погледът му се премести върху Каролайн и тя почувства, че се задушава.

Ребека се врътна и продължи нагоре. Каролайн нямаше друг избор, освен да я последва.

Тази вечер храната й се стори необичайно вкусна. Не беше усетила колко е прегладняла. След вечерята й се прииска да се отпусне в пухеното легло и да заспи, но се наложи да прави компания на Ребека в гостната, докато мистър Уолкър и Раф се разхождаха навън. Жизнеността на Ребека изведнъж се стопи. Вперила мрачен поглед в прозореца, тя неохотно отговаряше на опитите й да поведе разговор.

Каролайн се отказа и остана да седи пренебрегната в едно от креслата, като се чудеше кога ли би могла да се извини учтиво и да се оттегли. Току-що бе решила, че достатъчно дълго е търпяла мълчанието на събеседничката си, когато Ребека извърна глава към нея.

— Знаете ли, той мрази баща си.

— Моля? — Каролайн не беше сигурна, дали е чула добре. Думите на Ребека й се сториха лишени от смисъл. Освен това не я беше питала.

— Раф не може да търпи баща си заради начина, по който се е отнесъл с майка му… и с останалите индианци от племето чероки.

Каролайн не знаеше какво да отвърне и затова се загледа в ръцете си, скръстени в скута й.

— Ще намрази и вас. Сигурна съм.

Каролайн преглътна:

— Смятам, че това не ви интересува.

— О, всичко, що се отнася до Раф, ме интересува. — Тя приглади полите на роклята си, богато украсена с брокат. — Добре е да знаете, че той никога не ще ви обича… заради баща си.

— Благодаря ви за информацията. — Каролайн се изправи объркана. Усмихна се с надежда да разведри напрежението, което струеше от момичето. — Много съм уморена. Ако ме извините, ще отида да си легна.