Кристин Дорси - Диво сърце

Със затаен дъх вдигна поглед към тъмните очи на Улф.

— Остави го, Каролайн — каза й той и внимателно освободи оръжието от сключените й пръсти.

— Но той… — Не можеше да довърши. Когато видя, че нападателят бяга, беше помислила, че Улф е убит. И съзнанието, и тялото й бяха завладени от нуждата да отмъсти. Сега, когато тази вълна отмина, коленете й се подкосиха.

— Талцуска само искаше да ми покаже, че е недоволен от решението на вожда.

— Недоволен! — Каролайн почти изкрещя. — Той се опита да те убие.

— Не, Каролайн. — Улф докосна рамото й и тя се облегна на гърдите му. Обви шията му с ръце. Той я прегърна здраво. — Ако искаше да ме убие, можеше да го направи от брега. С един изстрел. — Думите му бяха истина, но Улф се съмняваше, че при следващата им среща братовчед му ще прояви такова благородство.

— Ела — каза й той накрая. — Трябва да намерим къде да пренощуваме.

— Мога да продължа. — Тя се отдръпна леко, за да го погледне. Искаше да се върне колкото е възможно по-бързо в „Седемте бора“, при Мери.

— Но аз не мога. — Улф й хвърли кратка усмивка и приглади назад мократа коса върху лицето й. После я прегърна през раменете и я поведе по пътеката, която следваше течението на реката.

Спряха върху скалите на водопад, спускащ се с грохот в тясна клисура. И двамата бяха прогизнали. Раф извади всичко от мокрия вързоп и провеси одеяло от долните клони на един бряст. После събра съчки и запали огън.

Каролайн се приближи и нетърпеливо протегна ръце към пламъците. След случката край реката не беше престанала да трепери, а слънцето залязваше и на нея й ставаше все по-студено. Въпреки това поклати отрицателно глава, когато Раф й предложи да свали мокрите си дрехи. Самият той вече беше съблякъл ризата и гамашите си и сега силното му тяло бе прикрито само от набедрена превръзка.

— Вземи това. — Той клекна до нея и й подаде чиста риза. — Малко е влажна по краищата, но одеялото я е запазило почти суха.

Каролайн още се колебаеше и той повдигна тъмните си вежди.

— Да не би да не съм те виждал никога гола?

Но не това я притесняваше, призна тя пред себе си, щом взе ризата и се изправи. Нямаше доверие в себе си. Независимо от всичко, което се бе случило, откакто за последен път се любиха, тя го желаеше. Всеки път, когато погледнеше към него, Каролайн се страхуваше, че той ще забележи копнежа в очите й.

Ето защо трябваше да навлезе по-навътре в гората и там да се преоблече или поне да застане зад одеялото. Но тя не стори нито едното, нито другото. Вместо това само се обърна с гръб към него.

Свали обувките и чорапите си и стъпи върху килима от борови иглички. Пръстите й не спряха да треперят, докато развързваше корсета си. После дойде ред на фустите. Долната й риза беше последна и от лекия повей на вятъра се свлече в краката й.

Каролайн сякаш замръзна на мястото си. Нощният ветрец караше кожата й да настръхва и си играеше със зърната на гърдите й. Прииска й се да се обърне към него, да му се предложи, но в последния миг куражът я изостави. Тя си пое дълбоко дъх и се пресегна към ризата, която беше окачила на близкия клон.

Ръката му я спря. Не го беше чула да се приближава, но от опит знаеше колко тихи са стъпките му. Затвори очи, а той плъзна загрубелите връхчета на пръстите си нагоре по ръката й. При допира му я заля горещина. Кръвта заблъска във вените й и забуча в ушите й по-силно от грохота на водопада.

Ръката му се плъзна по деколтето й и тя облегна глава на гърдите му. Разтрепери се. Устните му докоснаха голата й шия, заоблената извивка на рамото и Каролайн простена.

Сама насочи ръката му към гърдите си и той потри с палец набъбналото зърно. С жадни устни нападна брадичката й. Тя усещаше пулсиращата му мъжественост зад себе си, опряна между разтворените й крака.

Лявата му ръка слезе надолу и мина покрай все още незабележимо подутия й корем. Пръстите му се вплетоха в ситните косъмчета, които пазеха женствеността й, и Каролайн се притисна към него.

Но преди да успее да се обърне с лице към него, зъбите му се впиха в меката част на ухото й. Езикът му беше горещ и проследи извивката, а гласът му прозвуча дрезгаво, когато прошепна:

— Сигурно знаеш, че утре на дневна светлина ще съжаляваш за това.

Ще съжаляваш. Каролайн затвори очи и се опита да вникне в думите на Улф. Но допирът на езика му и шепотът в ухото й не й позволяваха да се съсредоточи върху друго. Обърна се в прегръдката му и милувката на неговата кожа усили непоносимо желанието й.