Кристин Дорси - Диво сърце

— Караш ме да се чувствам красива — прошепна Каролайн, като едва успя да си поеме дъх, преди устните му да се насочат към ухото й.

— То е защото ме държиш в ръцете си. — Улф разстла светлите къдрици по одеялото така, че те се разпериха като ветрило около лицето. Не можеше да се въздържа повече и я привлече към себе си за целувка. Все по-дълбоко и по-дълбоко навлизаше езикът му, докато накрая бяха принудени да се разделят, за да си поемат дъх.

— Господи, Каролайн. — Сърцето му препускаше лудо и копнежът го изгаряше. Вече не беше сигурен, че ще съумее да я люби дълго, за да й върне цялото удоволствие, което тя му беше дала. Устните му се върнаха върху шията й и той усети, че кожата й настръхва.

— Студено ли ти е? — Имаше вкус на мед и Улф не можеше да спре да се угощава със сладостта й. Вече си беше проправил път надолу към долината между закръглените й гърди, когато осъзна, че не му е отговорила. Вдигна глава и я погледна въпросително.

Очите й бавно се извърнаха към него и тя поклати глава.

— Горещо ми е — успя да каже накрая и той се усмихна. Самият той гореше от желание.

Връхчетата на гърдите й сякаш се протягаха към него и затова той взе едното в устата си. Тя простена, щом езикът му запърха върху зърното.

Но търпението му вече се изчерпваше. Устните му внезапно изоставиха гърдите й и си проправиха път надолу по корема й. Улф спря в ъгъла между бедрата й и зарови лице в ситните косъмчета, вдишвайки аромата на мускус. Повдигна краката й и усети силната тръпка, която премина по тялото й, щом ръката му погали топлата влага.

После я докосна с език. Почти веднага я разтърсиха конвулсии. Все по-дълбоко и по-дълбоко търсеше той соковете на екстаза, подклаждайки огъня, докато тя се отпусна омаломощена върху одеялото. Неохотно отмести устните си върху бедрото й.

Но пламъците в него все още горяха ярко. Докато се движеше нагоре по тялото й, той откри, че не е трудно отново да запали искрата в нея.

Тя цялата пламтеше. Всяко местенце, докоснато от устните му, вибрираше и излъчваше топлина. Вдлъбнатата бразда на гърба й, долната страна на ръката й. Той сякаш бе решил да покрие с целувки всеки милиметър от тялото й, за да я накара да го пожелае отново. Когато стигна до ямичката между ключиците, тя вече се задъхваше и почти го молеше. Пръстите й се впиха в гърба му.

Първият му тласък бе дълбок, а вторият — разтърсващ. Каролайн отметна глава назад и изкрещя от заливащите я вълни. Викът й се сля с грохота на водопада и нощните шумове в гората. Удоволствието я пречисти от спомена за кръвта и болката… поне за тази нощ.

Раф се присъедини към екстаза й и тя се притисна към него с всички сили. Той отпусна глава до нейната и зарови лице в косата й. Остана така дълго и Каролайн помисли, че е заспал. Но дрезгавият му шепот разлюля късите къдрици около ухото й.

— Сигурно ти тежа.

— Не, изобщо не ми тежиш — излъга тя. Не искаше да разваля магията.

Раф я разбра, а може би и той самият изпитваше същото, защото се претърколи заедно с нея настрана, без да разчупва прегръдката им. Главата й легна върху ръката му и той приглади назад падналия върху лицето й кичур коса.

— Така не е ли по-добре?

Усмивката му беше заразителна — най-вече защото тя рядко я виждаше. Проследи чувствената извивка на устните му с пръст. Спря до ъгълчето, а той бавно пое пръста й в устата си и го засмука. Вътрешностите й омекнаха.

Затвори очи, за да не би Улф да забележи в дълбините им припламващото желание. Но докато я галеше с език и зъби, тя разбра, че неговата страст е не по-трудно запалима от нейната. Разпери пръсти върху силната му челюст и простена, щом той се втвърди в нея.

— Не мога да ти се наситя — каза той, а Каролайн остави с пръст мокра диря по брадичката му. Одраска с нокът гърдите му и в следващия миг усети тласък в себе си. Повдигна крак и го преметна през хълбока му.

Но и двамата не изпитваха нужда да бързат.

— Какви са тези белези? — Тя проследи тъмните линии върху гърдите му и се почувства силна и жизнена, щом мускулите на корема му се свиха.

— Доказателство за мъжествеността ми — отвърна той и зъбите му блеснаха в усмивка на фона на загорялата му кожа.

— Според мен няма нужда да я доказваш — забеляза тя и се засмя. След миг и двамата избухнаха в смях, който притихна, щом Улф навлезе по-дълбоко. Обхвана с ръка гърдата й. Каролайн дълбоко си пое дъх, докато палецът му бавно чертаеше кръгове около чувствителната плът. Всеки път събираше повече смелост и се приближаваше по-близо до зърното. Мъчението бе разкошно.