Кристин Дорси - Диво сърце

— Благодаря. — Мери пое чашата с чай и се облегна на възглавницата. — Толкова си добра! — Погледите им се срещнаха. — Страхувах се, че ще те убият.

— Нищо лошо не ми сториха — увери я Каролайн. — Раф дойде и ме отведе.

— Радвам се — усмихна се Мери. — Ти няма ли да пиеш чай?

Каролайн погледна към ръцете си, скръстени в скута.

— Не ми се пие. Май ще се кача горе да събера багажа. Ти не се безпокой, знам какво да ти взема.

Гласът на Мери я спря на прага.

— Не искам да тръгвам. Логън… — Не довърши мисълта си.

— Раф ще се погрижи за него — отсече Каролайн и изчезна зад вратата.

От стаята на Мери Каролайн взе чисто бельо и мъничките бебешки дрешки, които двете бяха приготвили през есента. Уви ги в одеяло. После отиде в своята стая и направи същото с долните си ризи и чорапите. Знаеше, че ще трябва да избира само най-необходимото. Но нямаше представа колко дълго ще останат, а бебето със сигурност щеше да се роди далеч оттук.

Тъкмо вадеше чисти чаршафи от скрина, когато чу гласа му зад себе си:

— Дяволите да те вземат, Каролайн! Казах — най-важното.

— Не ме ругай! Само това не прави! — добави тя почти шепнешком и хвърли чаршафите върху леглото.

Улф влезе в стаята и затвори вратата.

— Какво има?

— Казах ти. Не желая да…

— Чух какво каза. — Той пристъпи към нея.

— Знаеш ли… — Каролайн нави чаршафа на руло. — Баща ти ми крещеше и ме ругаеше непрекъснато. Няма да търпя и синът му да се отнася с мен по същия начин.

— Не желая да ме наричаш негов син.

— Само че си точно такъв! Рафърти Макуейд — син на Робърт Макуейд.

Улф я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Какво ти става?

— Нищо. Какво да ми става? — Тонът й беше като на капризно дете. — Видях как измъчват съпруга ми и как го убиват, после ме отвлякоха, освен това краката ми са целите в рани…

— Нищо ново не ми казваш. — Той присви очи. — Защо се държиш така?

Каролайн се опита да се отскубне от ръцете му, но той я държеше здраво.

— Как искаш да се държа, Раф? — Тя шумно си пое дъх. — Ти може би си свикнал, но аз…

— Знам, че не ти беше лесно. Ако си спомняш, предупреждавах те да не идваш тук.

— Да. — Тя обърна лицето си настрана. — Може би трябваше да те послушам.

— Може би. — Пръстите му я стиснаха по-силно. Улф се стараеше да я държи на една ръка разстояние от себе си. — Но не ме послуша и сега си тук. И трябва да потеглим, докато още е светло.

— Мери се държи странно. — Потърси очите му с надежда, че ще разбере.

— На нея също не й беше леко напоследък.

Каролайн въздъхна.

— Не знам какво да правя. Тя се тревожи за Логън.

— Брат ми сам може да се грижи за себе си.

— Но той трябваше сега да е тук, при нея.

— Но не е. Вместо него ние сме при нея. — Улф не устоя на желанието и я привлече по-близо до тялото си. Отначало тя се противеше, но после се остави в ръцете му. Той се наслади на допира до нея.

— Притеснявам се за Мери — прошепна Каролайн до гърдите му. Той ухаеше на свеж въздух и борова гора. Излъчваше сигурност. Ръцете му обвиха тънката й талия. — Няма да й е лесно да пътува.

— Разбирам, но най-доброто, което можем да направим, е да я отведем на безопасно място. — Това беше и най-доброто за Каролайн. Усети, че тя кимна, и притисна къдриците й с длан. — Ти слез долу и приготви Мери, а аз ще довърша събирането на багажа.

— Чаршафите са за Мери, за раждането.

— Знам. Не трябваше да ти крещя.

— И аз съжалявам за това, което ти казах. Разбирам защо не искаш да ти напомням, че си свързан с Робърт.

— Но ти беше права, той ми е баща.

Останаха още миг прегърнати, очи в очи. После Каролайн мълчаливо излезе от стаята. Потънала в мисли за Улф, влезе в салона.

Внезапно сърцето й се преобърна.

— Мери! Господи, Мери! — Прекоси стаята и се свлече на колене до Мери, която лежеше на пода. Взе главата й в ръце и приглади косата, паднала върху лицето й.

Килимът и полата й бяха изцапани с кръв. Каролайн усети, че стомахът й се свива от страх, още преди Мери да отвори очи.

В тях имаше болка, но щом я видя, Мери се опита да й се усмихне.

— Бебето — прошепна тя. — Моето бебе идва.

Лицето й се сгърчи в агония.

— Какво, по дяволите, става тук?

Каролайн извърна глава, щом чу гласа на Улф. Видя го да стои вцепенен от учудване. Помисли си, че сигурно такъв е бил и нейният вид преди малко.

— Бебето идва. Помогни ми да я сложа на леглото.

Преди още да е довършила молбата си, Улф вече прекосяваше стаята. Вдигна Мери на ръце. Каролайн отвори вратата към стаята, която преди заемаше Робърт Макуейд.