Кристин Дорси - Диво сърце

Той не я притискаше към себе си и Каролайн се облегна назад върху ръцете, сключени на кръста й. Гърдите й натежаха, закопнели за докосването му. Тя бавно вдигна ръце и опря длани върху гръдта му.

Улф рязко си пое дъх, но не помръдна. На светлината от огъня лицето му изглеждаше като излято от бронз, кожата му бе гладка и опъната, а скулите под нея изпъкваха красиво.

По напрегнатия израз на лицето му Каролайн разбра колко скъпо му струва да остава неподвижен. Особено щом започна внимателно да изследва мускулестата му гръд. С разперени пръсти опипа твърдите хребети, проследи линиите на татуировките.

Одраска с нокът настръхналото мъжко зърно и усети как той потръпна.

— Каролайн! — Произнесе името й с неприкрито чувство.

Тя спря движението на ръцете си и повдигна очи, докато изравни погледа си с неговия. Горящата страст, която съзря в тъмните дълбини, й вдъхна смелост.

— Не искам да мисля за утре — прошепна задъхано. — Не искам да мисля за нищо друго, освен за чудото, което правиш с мен.

Сведе мигли.

— За това, което изпитвам, щом те видя. — Тя безмълвно погали тялото му с поглед — широките рамене, силните ребра. — Щом те докосна! — Прокара пръст по сърповидния белег, който вместо да загрозява, правеше тялото му съвършено. После проследи удълженото V, нарисувано върху стоманената плът на корема му.

— Моля те — прошепна тя и отново срещна погледа му. — Нека да забравя всичко друго… поне за тази нощ.

Не изчака отговор, а притисна устни до горещата кожа на гърдите му. Биенето на сърцето, което отекваше в главата й, и соленият вкус на кожата му я подтикнаха да продължи. Пръстите му несъзнателно се свиваха и отпускаха, но той я остави да го изучава на воля.

Езикът й остави мокра диря по равнината на корема му, ръцете й опипаха решетката от кости и жили по гърба. Улф още носеше превръзка на бедрата си, но тя не успяваше да скрие мощта на неговата мъжественост.

Пръстите и разтворените й устни се спуснаха по-надолу.

— Нека да… — Усети как мускулите на корема му потръпнаха под устните й. Нетърпение препускаше по вените й и развързването на възела й отне цяла вечност. Но той й даде толкова време, колкото й трябваше. После застана пред нея — висок, разкрачен и величествено гол. Сега Каролайн се разтрепери.

Не спря да трепери и когато остави пръстите си да следват естествените извивки на тялото му. Нежно и внимателно го докосна и ръката й се изпълни с твърда, напираща плът. Сатен — върху стомана. Копнееше да узнае повече.

При първия допир на устните й той извика. Накъсаният стон всъщност бе дума на родния му език, но Каролайн не можеше да разбере що за зов отправя към небесата. Пък и не беше на себе си. Ръцете на Улф, които досега висяха отпуснати до бедрата му, се впиха в косата й. При всяка нова атака на езика й пръстите му притискаха все по-силно главата й.

Каролайн постави длани върху силната извивка на бедрата му и се притисна към него… наслаждавайки се на вкуса му. Наслаждаваше се и на желанието, което извираше някъде дълбоко в тялото й.

— Спри! — Улф внезапно осъзна с каква сила я беше отблъснал от себе си. Падна на колене пред нея. С пръсти, все още вкопчени в косата й, наведе лицето й към своето. Целувката му бе дълбока и чувствена. Откъсна устни от нейните и одраска със зъби стегнатата плът на шията й.

— Още малко от това сладко мъчение — задъхано прошепна — и щях да излея семето си. — Премести устни под брадичката й. — Сега е мой ред.

Изправи се и я вдигна на крака. Не устоя и докосна връхчето на гърдата й. Видя как то настръхна. Беше толкова откликваща и всеотдайна, че му се искаше да й даде всичко от себе си. Обузда страстта си и я поведе към мястото, където беше окачил одеялото. Още беше влажно, но той го свали от клона и го постла на земята. После я вдигна и я положи върху вълнената материя.

За миг постоя над нея с възхитен поглед. Беше съвършена! Тя протегна ръце и той се отпусна до нея. Отвърна на усмивката й. Сърцето му се сви, когато палците му се плъзнаха по крехките черти на лицето й.

Преди смяташе, че тя няма да оцелее в суровите условия на Новия свят. Но явно беше сгрешил. Нежната камея се оказа по-здрава, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

— Какво казваш?

Раф не съзнаваше, че говори на родния си език. С връхчето на показалеца си бръсна долната й устна и преведе:

— Красива си. — Дори на трепкащата светлина от огъня видя, че бузите й поруменяват.

— Смущават ли те думите ми? — Наведе се и целуна носа й, после върха на брадичката й.