Пол Дохърти - Възходът на Атон

— Откога знаеше? — го попитах.

— Отскоро — ухили се Ай.

— Защо? Защо е всичко това?

— Защо ли, Маху? Защото ти го поиска от Ехнатон. Не го ли помоли да върне неговата Велика царица? Така де — засмя се подигравателно, — виждам циничната ти усмивчица — Ай се отправи към слънчевия павилион, където се настани върху възглавниците и ме подкани с жест да седна до него. — Най-верният отговор е, че Ехнатон успя да събере отново акъла си. Нефертити е онази жизнена сила, която движи душата му. Фактически, а тук навлизам в съвсем друга област, тя е неговата Ка и неговата Ба 43 43 Ба е понятие за второто проявление на душата — то най-много се доближава до съвременната идея за човешката душа. — Бел.прев. , тоест самата му същност като човешко същество. Той едва ли не постави Нефертити вън от закона, но какво се случи? Три от децата му умряха. Децата от собствените му дъщери не оцеляха, Градът на Атон издъхна от жестока чумна епидемия. Не е особено трудно да се разчитат мисловните ходове на Ехнатон, когато търси отговор на въпроса: защо млякото е вкиснало? Разбира се, Маху, той наистина я обича. Почувствал е остро липсата на сладкия й дъх и очарователната й усмивка.

— И сега всичко ще дойде на мястото си. Лотосът ще цъфти, папирусът ще расте, слънцето ще свети ярко, дъждовете ще валят и всичко ще е по мед и масло.

— Нещо подобно. А ти отказваш да го повярваш, нали?

Не отговорих, а станах, поклоних се и си тръгнах.

Занизаха се последните дни на Ехнатон. Фараонът отново стана омекнала глина в ръцете на Ай, който се представяше за негов спасител, а всъщност го упойваше и дрогираше. Голямата промяна бе отбелязана с показни шествия. Ехнатон приличаше повече на дървен идол от омразните му храмове, изваден за показ пред тълпите. Истинската власт беше в ръцете на Ай и Нефертити, която сега ликуваше с новото си тронно име Сменхкаре.

И двамата полагаха неистови усилия, за да компенсират поне част от пораженията. От двореца бълваха разпореждания, прокламации, декларации и писмени обещания. Двойните врати на Големия и Велик дом бяха отворени постоянно за просители и молители от всички градове и краища на Египет, а картушът на Сменхкаре не липсваше в долната част на всеки документ. „Сменхкаре“ получи всички царски права и привилегии, дължими на върховната власт в империята. Именно тя се превърна в носител на цялата слава и величие; казаното от нея се приемаше за върховна истина и тя издаваше заповеди и разпореждания, докато Меритаатон я придружаваше като височайша особа. Така се роди бързо илюзията, според която Нефертити се възприемаше все повече и повече като мъжа владетел, докато дъщеря й изпълняваше ролята на царица.

Двамата с Джарка продължихме обичайната си работа, но следяхме отблизо какво става в града. Получавахме указания за издирване на злосторници, задържане на крадци и хващане на грабители в Червените земи. Само два пъти срещнах Нефертити в новото й амплоа: бе студена и твърда като мъртвец. Втория път я видях в Главното управление по записванията. С нея остана само Манетхо — водачът на телохранителите й, който бе дошъл от Ханаан; той следеше всяко нейно движение със сляпата привързаност и преданост на вярно куче. Нефертити-Сменхкаре ме бе поканила да изнеса лекция за потребността от по-строго спазване на законите и правилата за реда по улиците на града в нощните часове. Дори намекна за евентуалното ми освобождаване от заемания пост; бе се разположила на стол с облегала и се държеше като съдия, който произнася присъда над човек с доказана вина. Все още бе красива, но тялото й бе наедряло и лицето — напълняло; бузите й вече не бяха толкова гладки, а устата й бе леко отпусната, но сините й очи продължаваха да излъчват познатата светлина и жажда за живот. Отпрати ме като куче.

Краят дойде без драматични сътресения. Течеше поредното повикване в двореца, на което присъстваше и Ай. Нефертити-Сменхкаре бе седнала на трона си в дъното на Голямата зала; Меритаатон седеше на нисък стол вдясно, а Анхеспаатон — вляво от нея. Въоръжен и с шлем на главата, Манетхо стоеше зад трона. Когато забързах към нея, зърнах из нишите групи от корпуса на Манетхо с изтеглени мечове, по които играеха отражения от светлината. Застанал в сянка, Мерире ни нареди да се изправим, но да останем на колене. Ай наблюдаваше всичко най-спокойно, защото очевидно знаеше най-точно какво предстоеше.

— Маху, приятно ли ти е да гледаш лицето ми? — сепна ме гласът на Нефертити.