Пол Дохърти - Отровителят от Птах

Амеротке му разказа за тайнствения си посетител и челюстта на Сененмут увисна от изненада, докато съдията му описваше в детайли какво се бе случило.

— Значи мислите, че той е невинен? — попита Сененмут.

— Да, мисля. Това обяснява и присъствието му тук.

— Това няма никакво значение — Сененмут махна с ръка. — Чувствам се като дете — каза той, — на което е поднесен цял куп с блюда и не знае от кое да започне. В крайна сметка това, което ме интересува, са либийците. Убийствата, Амеротке, са от вашата компетенция. Измяната, предателството, външната политика, ето това ме интересува мен. Трудно ми е да мисля за мъртвия Ипуе като за предател, но все пак…

— И аз не мисля, че е бил такъв — отговори Амеротке. — Всичко това е част от една много подмолна, хитра и рафинирана игра. Либийците са част от нея, дълбоко въвлечени с техните собствени кроежи.

Той накратко описа заключенията, до които бе стигнал и причините за това.

— Много умно — ухили се Сененмут. — Много умно, наистина. Според вас либийците са настоявали за мир по една простичка причина: искали са да създадат и развият търговски връзки с мините в Сирия, за да трупат злато, сребро и преди всичко скъпоценни камъни. Целта им е да го използват, за да създадат съюз с морските хора. Морските хора са пирати. Те намират подслон по островите във Великото зелено море и из пристанищата на север, в Ханаан. Някои от нашите врагове там, най-вече хититите, им предоставят всякакви удобства по доковете си. Морските хора бродят из морето в търсене на земя, където да се установят, а най-плодородна от всички земи е делтата. Тъй като нямат посеви, нямат ниви, нямат добитък, те не могат да правят пълноценна замяна, затова трябва да живеят и да умират от меча си. Но разполагат ли със скъпоценни камъни, злато и сребро, могат да си купят всякакви запаси и да подкупят управителите на пристанищата. С други думи, стават по-силни. Либийците кроят да увеличат своята сила чрез съюз с морските хора. Те ще търгуват с мините покрай Пътя на Хор в Синай и ще използват скъпоценните камъни и метали, за да скрепят приятелството си с капитаните на морските хора. След година, може и две, в делтата ще се появи голям флот. Ние ще трябва да изпратим войскови части, за да ги отблъснем. В същото време Наратуша ще обяви, че мирният договор с Египет е прекратен, и ще изпрати войските си да извършват набези и да тормозят селцата и градчетата покрай реката. Ние ще трябва да водим война на два фронта, по Нил и по делтата. Това, което либийците правят сега в Тива, просто е засяване на реколтата, която ще жънат след някоя и друга година, но тя ще бъде кървава!

— И техните планове бяха разкрити?

— Да, от убития търговец — моя шпионин. Той е достигнал до онзи оазис и се е натъкнал на присъствието на морските хора сред либийците, рядко събитие дори в пристанищата, но толкова дълбоко в пустинята! Морските хора са били там, за да преговарят, както и да приберат първите плодове от плана на Наратуша. Търговецът е видял това и е избягал. Може би е бил проследен, но вместо да бъде хванат от либийците, е бил заловен от пясъчните жители: същата банда, която е заловила и Кену. Търговецът, разбирайки, че Кену е сънародник египтянин, му е предал информацията. Нашият кавалерийски отряд е устроил засада на тези пясъчни жители, търговецът е бил убит, а Кену е приел неговата самоличност и се е върнал в града. Подозирам, че той е възнамерявал да използва тази информация, за да я замени и да сключи сделка срещу нея с Божествената, но когато започнаха отравянията, е решил да наблюдава и да изчака.

— Какво ще направи Божествената сега?

— Що се отнася до Кену — Сененмут разпери широко двете си ръце, — вие трябва да направите това, което е нужно, господарю съдия! Аз ще инструктирам меджаите, царските отряди, да не говорим пък за „очите“ и „ушите“ на фараона, да преустановят издирванията си. Колкото до либийците, Божествената ще ги покани на банкет. Ще ги ласкае и ще ги манипулира. Накрая ще каже, че договорът не е правилно и докрай ратифициран заради смъртта на онези трима писари. Във всеки случай тя ще обяви, че е размислила и вече иска към договора да се добавят нови клаузи, най-важната от които ще бъде тази, че ако либийците станат приятели на фараона, нейните врагове трябва да бъдат и техни врагове.

— Морските хора — усмихна се Амеротке. — Тя ще изисква да няма търговска дейност, договор или съюз, писмен или вербален, между либийците и морските хора.