Пол Дохърти - Отровителят от Птах

— Не съм! — Минакт направи най-лошия избор и съвсем влоши нещата. — Не съм! Обърках се! Не съм ги мил!

— Но вие казахте, че сте го направили! — отговори Ени.

— Да видим — намеси се Амеротке. — Когато аз посетих въпросната стая за чакане заедно с вас на този ден, тези гърненца бяха все още на масата. Какво точно направихте, отец Минакт? Махнахте ли ги, измихте ли ги? Ако слугата ги е взел, защо тези гърненца бяха там вечерта, същия ден, когато тримата писари умряха? — Амеротке се приближаваше до главното и последователно и настойчиво продължаваше да развива тезата си. — Вие ме уверихте, че изобщо не сте влизали в стаята, където тримата писари са изчаквали церемонията. Сега се оказва, че сте влизали. Изпуснали сте нещо там. Върнали сте се да го търсите. Помните как са изглеждали гърненцата с туша. Заявихте, че сте ги измили — той разпери ръце. — Каква е истината за всичко?

Минакт, вече напълно объркан, усещайки как втренчено го гледат колегите му, отново мъчително преглътна и седна, взирайки се в ястребовото лице на неумолимия съдия.

— Какво става? — повтори Амеротке. — По въпроса за малките гърненца. Как е възможно да ги помните толкова точно, отец Минакт?

— Защо набърквате тези гърненца? Нямате основание за това — Ени вече усещаше посоката на развитие на процеса и това го правеше открито враждебен.

— Нека да стигнем до същността на въпроса — каза Амеротке — за тези гърненца с грима за очи, използван от тримата писари. Кой отговаряше за доставката на зеления и черния туш?

— Минакт — отговори Ени. — Той е Майстор на ритуала. Той отговаря за грима, но би трябвало да възложи подобна задача на слугите. Тяхна грижа е и измиването на гърненцата след това.

— Минакт — гласът на Амеротке стана ясен и внушителен, — вие сте тук, в този съд, за да бъдете обвинен. Убеден съм, че вие сте Рекхет, а този човек тук… — Амеротке даде знак на Кену, скрит в сенките отдясно, да излезе напред. Появата му предизвика истински ужас. Отначало жреците на Птах не го познаха, после Ени се надигна, но веднага седна отново и се поклони към съдията.

— Какво прави той тук? — извика Мабен.

— Той е Рекхет! — кресна Минакт. — Господарю съдия, как смеете да ме призовавате в този съд и да ми отправяте такива обвинения! Той е виновният и…

— Как смея ли? — извика му в отговор Амеротке. — Скоро ще ви представя доказателствата! Сега, тишина! — Той се наведе. — Вие сте константата, непроменливата величина, Минакт. Вие, както всеки един тук знае, сте изпратили тези гърненца на тримата писари, за да се приготвят. По вашето собствено признание по-късно вие сте ги махнали, уж за да ги измиете. Всъщност вие сте ги заменили със съвсем други гърненца. Отишли се да вземете писарите за церемонията. Когато групата е тръгнала, сте заявили, че сте изпуснали нещо. Върнали сте се в чакалнята, взели сте онези гърненца и сте ги заменили с онези, които аз самият видях. Оттук и объркването ви днес. Вие много добре знаете, че онези, които са съдържали отрова, са унищожени.

Високомерието на Ени се стопи. Скрил лице в ръцете си, първожрецът бе потънал в мислите си.

— Но, господарю съдия! — изхленчи Минакт.

— Ваше преосвещенство Минакт — отекна саркастичният глас на Амеротке. — Вие сте отговаряли според вашето собствено признание за тези гримове, затова сте толкова разтревожен…

— Не съм разтревожен, а просто объркан.

— Не, Минакт, разтревожен сте. И така, стигаме до втората смърт: тази на Хутепа — Амеротке се обърна. — Отец Мабен, вие държите ключа от сандъка с архивите. Искал ли ви го е някога Минакт назаем?

— Да, да, искал го е — кимна енергично Мабен, чието кръгло лице излъчваше безпределна уплаха. — Няколко пъти.

— Вие сте дали на Хутепа храмовите архиви, нали Минакт? Позволили сте й да ги държи при себе си и да ги проучва. Интересували са ви нейната линия на разследване и нейната версия. Тя е следвала същия път, който и вие, когато сте проучвали живота на човека, написал Ари Сапу.

— Нямали сте право да вършите това! — намеси се Ени. Лицето му бе плувнало в пот. — Храмова девойка да получи достъп до свещени документи? Защо?

— О, мисля, че разбирам защо — заяви Амеротке. — Хутепа беше красива, млада храмова девойка. А вие, свещенико Минакт, сте вдовец.

— Ерген съм — възрази той.

— Не, ще стигнем и до това — усмихна се Амеротке, — и то съвсем скоро. Хутепа ви е продавала благоразположението си и в замяна е заемала определени ръкописи.

— Какво доказателство имате за това? Това са пълни измислици!