Пол Дохърти - Отровителят от Птах

Ени и Хинкуи закимаха енергично при тези думи. Мабен все още беше като изпаднал в шок.

— Поставили сте безобидни гърненца на мястото на другите, съдържащи смъртоносната отрова, която вие сте били подготвили, изпитали и измерили. С всички ваши умения в отровите и в изчисляването на времето, вие сте знаели точно колко ще продължи абсорбирането на веществата в кожата, за да навлезе в тялото и да удари сърцето. Много отрови са също като виното, нали, Минакт? Изпиваш две-три чаши, после усещаш ефекта: първо приятен, последван от не толкова благотворен, главоболие, пресъхване на гърлото. Вашата отрова е направила същото. Само Маат знае що за смес е било това. Най-напред тримата писари не са усетили нищо. Но в определен момент този, който се е гримирал пръв, е щял да усети симптомите, а другите са щели да го последват. Не мисля, че сте могли с абсолютна точност да определите кога отровата ще се прояви. И въпреки това сте изчислили, че и тримата ще умрат по време на публичната част от церемонията. И действително и тримата умряха тогава — Амеротке спря, тъй като Ени вдигна ръка.

— Планирал е да се случи по време на винената церемония ли?

— Надявал се е да се случи тогава — отговори Амеротке. — Герх изтъкна, че тримата писари са били подложени на пост: една солидна глътка вино може да разбърка празния стомах, да ускори движението на кръвта из тялото. Кой знае? — сви рамене той. — Единствено Ари Сапу биха могли да ни кажат — дали това е било отрова, която става по-зловредна, когато се смеси с вино? Не мога да кажа друго, освен че пиенето на виното явно е било някакъв катализатор за отравянето и на тримата. И сега — той леко се обърна, — стигаме до Хинкуи. Обикновено повечето жреци, след като са гримирали очите си, си измиват ръцете. Подозирам, че онази сутрин един от тях не го е направил. Вие, Хинкуи, сте държали ръцете на писаря, когато той се загърчи в конвулсии на земята в храма. Изпратих Шуфой да ви попита така ли беше и вие потвърдихте. Изцапали сте се с минимални количества от тази много силна отрова и по-късно вероятно сте докоснали устата си или храната си и сте поели мъничко от нея. Дори и най-малки остатъци са могли да причинят вашето заболяване.

Хинкуи започна да крещи проклятия срещу Минакт. Той се опита да скочи на крака, но Ени натисна раменете му и го принуди да остане на място.

— Опитахте се да защитите себе си — извика Амеротке, — като заявихте, че самият вие сте били отровен от Рекхет…

— Не е вярно! — изкрещя Минакт.

— Вярно е — заяви Мабен, поклащайки се замислено. — Всичко това е вярно! Когато отидохме да вземем тримата писари за церемонията, ти се върна, помня го много добре. После, когато ни настигна, държеше нещо увито в кърпа, сякаш не искаше да го докосваш директно. Вие сте прав, господарю съдия! Онази вечер, когато господарят Ени дойде да ви каже за смъртта на Ипуе, онези гърненца все още бяха на масата, но защо ли? — Мабен поклати глава. — Защо главният писар в Храма на Птах ще е толкова загрижен за някакви гърненца с туш? Защо продължавате да си противоречите — дали сте ги измили, или сте ги оставили?

— И сега стигаме и до Хутепа — каза Амеротке. — Тази клета храмова девойка се е зарадвала изключително много, когато е открила, че любимият й е на свобода. Той я е посетил, мръсен, рошав, небръснат, и двамата правили любов. Хутепа му дала злато, сребро и скъпоценни камъни, за да може да се поддържа в чист и спретнат вид и да се дегизира подобаващо. Освен това му разказала какво е направила с издирванията си по онези ръкописи. Разбира се, не му казала нищо за цената, която вероятно е трябвало да плати за тях. Въпреки това Хутепа, с нейния остър ум, вероятно е подозирала Минакт; може би сте били прекалено любезен, прекалено услужлив; може би тя е разбрала нещо — гласът на Амеротке стана твърд. — Според вас Хутепа е трябвало да умре. Тя е знаела твърде много. Била е любовница на Кену и нейната смърт вероятно би могла да обясни, че Рекхет се е промъкнал в храма, за да отрови и тримата писари, и нея. Вие сте наблюдавали внимателно Хутепа. Може би дори сте я видели с Кену. Вмъкнали сте се в стаята й и сте отровили виното в чашата й. Развълнувана, като всеки, който е въвлечен в нещо опасно, тя е грабнала чашата и изпила смъртоносната отрова. Когато е осъзнала ужасната си грешка, е искала да изрази подозренията си. Кой би могъл да се вмъкне в стаята й? Ако не е любовникът й, може би Минакт? В предсмъртната си агония тя е вдигнала ето тези дървени кастанети, които намерихме здраво стиснати във вече мъртвата й ръка. На вътрешната страна на кастанетите има изобразена танцьорка; при по-внимателно вглеждане се вижда, че това е Мин, Богинята на танца. С последните си издихания Хутепа ви е посочила, Минакт, с първата част от името ви.