Пол Дохърти: Отровителят от Птах

Амеротке повика отново стражата. Те сграбчиха все още хлипащия Хинкуи и го изтласкаха извън съдебната зала. Ени и Мабен, олюлявайки се, покрусени, съкрушени, бяха забравили напълно своето високомерие.

— Господа — каза Амеротке, — най-добре ще е да изчакате навън връщането на началника Надиф. Мабен, все още имам работа с вас и вашето семейство.

— Да, господарю съдия — Мабен пропълзя напред, сякаш да се предпази да не го подслуша някой. — Тази сутрин началникът Надиф и неговите меджаи дойдоха у дома. Арестуваха Мериет и я откараха в ареста! Дори не ми позволиха да говоря с нея.

— Сестра ви е на сигурно място — отговори Амеротке. — Е, господа, моля ви да изчакате — той се обърна към мястото, на което все още стоеше Кену, коленичил на своята възглавница. Даде му знак да се приближи, взе малък свитък и го подхвърли в ръцете му. — Занесете това у дома. Господарката Норфрет ще се погрижи за вас.

Кену отново падна на колене:

— Господарю съдия, моята благодарност към вас е…

— Всичко това все още не е свършило — прекъсна го Амеротке. — Докато не приключи, трябва да стоите при мен. Минакт сега размишлява. Хората на обвинителя Валу ще го разпитват, ще му покажат всички улики, намерени от Шуфой и Надиф. Сега трябва да вървите; очакват ме и други дела.

Кену излезе, а Асурал пристъпи:

— Тълпата отвън иска да влезе.

— Тълпата отвън — каза Амеротке, — може да присъства само когато има процес, а това не е процес. Асурал, доведе ли лъконосците?

Асурал кимна с глава към сенките в дъното на съда.

— Увери се, че са готови — каза Амеротке. — Хутеп е кушитски войн, ветеран. Това, което ще се случи тук, може да бъде много опасно. Вкарай го вътре.

Амеротке се обърна към Пренхое и редицата на писарите. Сред тях имаше такива, които все още пишеха или преписваха един от друг. Изумени от разкритията, някои бяха забравили да записват надлежно и сега молеха колегите си за помощ.

— Това, което предстои да се случи тук — заяви Амеротке, — може да се превърне в брутално насилие. Не се намесвайте и не ставайте от местата си. Въоръжени ли сте, както ви наредих?

Пренхое и останалите писари затършуваха под възглавничките си и измъкнаха тънките ками, които бяха скрили там — една не толкова необичайна мярка за предпазливост в съда. Знаеше се, че обвиняемите или осъдените могат да се опитат да избягат или дори да излеят гнева и злобата си върху всеки, който им попадне. Амеротке кимна удовлетворен.

Страничната врата на съдебната зала се отвори и Хутеп, облечен в ленена препаска, с бяла ленена наметка върху раменете, бавно пристъпи. Той коленичи на възглавничката и се вгледа в Амеротке. Въпреки войнишкото си перчене този мъж бе уплашен и седеше нащрек. Изчака, докато вратите се затвориха и оставиха отвън тълпата и врявата, която тя вдигаше.

— Господарю съдия, защо съм тук?

— Тишина — извика Пренхое. — Не се допуска вие да говорите пръв.

— Зададохте ми въпрос — отговори Амеротке, вдигайки ръка, — и ще получите отговора. Хутеп, вие сте капитан на охраната на мъртвия търговец Ипуе, нали?

— Знаете, че съм.

— Без наглост тук! — Амеротке се наведе. — Следователно, вие сте обвинен по два параграфа. Първо, в убийство, и второ, в предателство на доверието на своя господар.

Хутеп понечи да скочи на крака, но Асурал и трима от стражите му пристъпиха и застанаха зад него. Единият наклони копието си така, че острието да опре на лявото рамо на кушита.

— Господарката ви Мериет… — Амеротке направи една по-дълга пауза за ефект. Възнамеряваше да приложи уловки и хитрост, за да разклати самоувереността на този човек. Той беше в състояние да разбере дали е открил истината или не само за няколко мига. В дадения случай беше сигурен, че е. — Господарката ви, Мериет, си призна. Ще ви кажа, Хутеп, как сте убили Ипуе. В деня, в който той умря, Мериет и брат й Мабен са напуснали Дома на златната лоза, за да присъстват на церемонията в Храма на Птах. Знаем какво се случи там, но що се отнася до Ипуе, нямаме намеса от страна на Рекхет. Убиецът сте вие, Хутеп! Преди да тръгне, Мериет ви е дала приспивателни прахчета. Ипуе и господарката Хаят са станали късно. Отишли са в главната част на къщата, където единственият, който ги е чакал, е бил Хутеп, капитанът на охраната. Точно преди да излязат от къщата, за да отидат в лотосовия басейн, двамата съпрузи са пили вино, вода и плодов сок, в който вие сте разтворили приспивателното. Не много, но със сигурност достатъчно, та когато се смеси с виното, което са изпили след това, да потънат в дълбок сън. За разлика от отровата, приспивателното оставя незначителни или никакви следи. Измили сте старателно чашите, после сте побързали след господаря си към лотосовия басейн. Винаги предан слуга, вие сте проверили хората си, но сте им занесли и нещо за закуска, за да се подкрепят: по кана с бира и хляб. Естествено, бирата също е била подправена с лекото приспивателно. Слънцето е греело силно. Извън оградата хората ви са прилегнали в сенките, пийнали са си бира и леко са задрямали. В края на краищата кой би могъл да ги обвини? Прекрасен следобед в разкошна разцъфнала градина, чаша бира, като ефектът й, разбира се, е усилен от приспивателното. Междувременно край басейна Ипуе и Хаят си сипват малко вино. То, заедно с жегата, да не говорим за приспивателното, дават желания ефект и те заспиват на възглавниците в слънчевия павилион. Щом сте били сигурен, че всички са заспали, вие сте пристъпили към изпълнението на следващата част от своя план. Двамата с Мериет предварително сте скрили дървена стълба в шубраците.