Пол Дохърти - Отровителят от Птах

При тези думи върховният жрец отново кимна. Амеротке вдигна боздугана и го насочи към Минакт:

— Решили сте да действате. Усербати поканил гости, няколко свои приятели, на вечеря. Единият от тях бил Кену. Вие сте избрали него за изкупителна жертва на своя план и сте подредили нещата така, че той да не може да присъства на фаталната вечеря. Вие сте му изпратили спешно съобщение да посети Дома на здрача, където, разбира се, не го е чакал никой. Междувременно вие сте отишли в храмовите кухни и сте отровили блюдата, приготвени за Усербати и приятелите му. Освен това сте успели да отидете и в стаята на Кену, да скриете там отрови и прахове, както и скъпоценни метали. След това сте отишли и в дома на Усербати и сте оставили там проклятието, документ, който да насочва подозрението към Кену. Този злощастен човек е бил следващата ви жертва. Той е бил обвинен и не е имал друг избор, освен да се предаде на милостта на фараона, да признае престъпленията, които не е бил извършил, и да бъде заточен в затворнически оазис. След като мнимият Рекхет е бил арестуван и хвърлен в затвора, отравянията е трябвало да секнат, в противен случай щяха да се надигнат подозрения, че е бил хванат погрешният човек. Но ето тук, Минакт, става ясно колко зло сърце имате. Вече ви е било харесало да убивате. Станали сте изкусен в използването на прахове и отвари и ви е било трудно да устоите, но какво сте могли да сторите? Ако е имало още смъртни случаи, Кену е трябвало да бъде върнат обратно и съответно да започне ново разследване. И какво се е случило тогава?

Амеротке замълча, оставяйки боздугана, преди да продължи:

— Първо, вие сте усетили, че Хутепа се интересува от същия ръкопис, който вие сте проучвали. Тя е предала Кену по негово настояване, за да се защити. Била е убедена, че любимият й е невинен. Имала е остър ум и е следвала същия път, който и вие, Минакт. Открили сте това и сте завързали приятелство с нея, за да разберете колко знае, нали? Сигурно сте й давали съответните ръкописи в замяна на какво, на сексуална благосклонност? — Амеротке не обърна внимание на Кену, който развълнувано се размърда на възглавницата си. — Разбира се, тогава вие вече сте направили своето посещение в Долината на забравата. А какво би могла да стори сама една храмова девойка в каменливата, изгаряща от жега Долина на забравата? Освен това Ари Сапу вече са били във вашите ръце. Второ, Минакт, вие отново сте изгладнели, апетитът ви за смърт се е изострил. Трето, с положителност сте искали отмъщение срещу това, което за вас е било Домът на дълбоките рани, Храмът на Птах, сцената на толкова много страдание и мъка за вашето семейство. Какъв по-добър момент да задоволите разяждащата омраза от този, в който са се водили мирните преговори и се е подготвяло подписването на един така важен договор в Храма на Птах? И последно, имали сте неуредени сметки с Ипуе. Преуспяващ търговец, който някога е обявил награда за залавянето ви. Как е посмял да стори това? Той също е трябвало да изпита вашето отмъщение. Веднъж вече сте му пращали отровено вино, но после сте решили да действате много по-подмолно. Още веднъж, за пореден път, сте помолили за ключовете от стаята с архива. Сред документите са били и свидетелствата за даренията и жертвоприношенията, направени от Ипуе в Храма на Птах. Те са носели неговия печат. Просто сте откъснали един от тях и сте го изпратили на либийците, използвайки името на Ипуе, с обещанието, че ще могат да видят публичното унижение на Египет. В замяна сте поискали от тях да освободят Рекхет от онзи затворнически оазис.

— Защо да правя това? — избухна Минакт. Той бе коленичил през по-голямата част от речта на Амеротке, с лице в ръцете си, потънал в своите собствени мисли. — Защо да искам да бъде освободен?

— Заради това, което сте замисляли. Било ви е необходимо завръщането му, за да можете да продължите да сеете смърт. Разбира се, нищо не е станало така, както сте го планирали, нали Минакт? Кену избягал и успял не само да стигне до Тива, но и да получи много важна информация за либийците. Не ви е било грижа жив ли е, или мъртъв; щом Рекхет е избягал, значи и отравянията са могли да се възобновят. Причинили сте смъртта на тримата писари — и това е станало много лесно. Разговарях с Герх, Господарката на мрака, и тя ме осведоми, че където кожата е по-тънка, около очите или устата, отровата може да се абсорбира много по-бързо. Онези храмови писари са били натоварени със задачата да извършат публична церемония на открито. Нуждаели са се от защита срещу блясъка на слънцето, вятъра и праха. Освен това като част от ритуала е трябвало да изглеждат по определен начин, а това включва и големи кръгове грим около очите. Знаели сте, че те са щели да го нанесат щедро, втривайки го в кожата си. Знаели сте точно колко време ще е нужно, за да подейства отровата. В крайна сметка, Минакт, вие сте Майстора на ритуала, този, който планира церемонията, нали?