Пол Дохърти - Отровителят от Птах

— Каза ли с кого е хойкал?

— Господарю Амеротке — засмя се Кену, — Ипуе не пропускаше да си вземе своето, отдаваше се на удоволствието, когато свари.

— Ами жрецът Хинкуи? — попита Амеротке. — Знаете, че се разболя, нали?

Кену поклати глава.

— А пожарът в Храма на Птах?

— Ще ви кажа следното. Преди да ме арестуват, знаех това-онова за отровите. През годините, прекарани в оазиса, Хутепа, дано Господарите на светлината приемат нейната ка, също бе изучила много задълбочено тази материя. Тя ми разказа какви ли не удивителни приказки: че различните съставки, прахове и елементи могат да се смесят в смъртоносна микстура, но за да се постигне това, трябва да си набавиш определени неща, да купиш подходящите съставки.

Амеротке кимна в знак на съгласие. Господарката на мрака му беше казала абсолютно същото. Кену се изправи и затегна пояса около робата си.

— А хората на Шурат? — попита Амеротке. — Вие ги отровихте, нали?

— Те ме нападнаха. Хутепа ми беше дала малко отрова; аз настоях за това. Бях твърдо решен да не се оставя да ме заловят, но ако това се случеше и не останеше надежда за бягство, трябваше да съм в състояние да сложа край на всичко.

Амеротке долови неговата непоколебимост. Той беше разбрал, че Кену е твърдо решен да изпълни намеренията си.

— Господарю Амеротке, нали няма да ми попречите да си тръгна?

Съдията погледна бързешком този мъж, който сам бе дошъл да му се довери.

— Това трябва да свърши — заяви той. — Един ден все ще трябва да се предадете, дори да е само заради вашата собствена безопасност. В голяма опасност сте не само от страна на царските отряди или меджаи; други ви търсят.

— Либийците? — попита Кену. — Какво ли замислят?

— О, струва ми се, че сега вече знам — усмихна се Амеротке. — Прозрях същността на коварния им план. Е, има ли още нещо? — попита той.

Кену погледна небето.

— Какво искате? — попита го Амеротке.

— Живот — отвърна Кену. — Искам да се освободя от всичко това — усмихна се той на Амеротке. — Дойдох по своя воля…

— И ще си тръгнете по своя воля — отговори му Амеротке. — Само още едно нещо: колко души в Храма на Птах знаеха, че с Хутепа сте близки, че тя е ваше момиче?

Кену затвори очи.

— Твърде малко — отговори той. — Не съм го демонстрирал, нито пък тя. Знаете, че на такива връзки се гледа с лошо око. Е, добре — той отново се взря в небето. — Можете да ме намерите на Улицата на лампите, над знака на Фенера — той протегна ръката си. — Господарю Амеротке, нямам какво повече да добавя, но се кълна, че не съм виновен за всички тези отвратителни убийства в храма и където и да било другаде. Когато постановите, аз ще се явя пред вас в Залата на двете истини и ще се защитавам.

Амеротке стисна ръката му и Кену се обърна и тръгна. Съдията го гледаше как си отива, сигурен, че тайнственият му посетител бе говорил с гласа на истината.

Амеротке прекара останалата част от деня, както и целия следващ ден, в размишления върху това, което бе научил, като се опитваше да го сглоби заедно с парченцата от другата информация, която Надиф и Шуфой му бяха донесли от всички краища на града. На третия ден след появата на тайнствения му гост пристигна царски куриер, настояващ незабавно да получи новини. Амеротке му заяви, че ако Божествената постанови, той би отишъл в града, но все пак времето го притиска и всъщност има да върши по-полезни и важни неща. Той се надяваше да забави момента, в който трябва да информира Хатусу, макар да бе наясно, че много скоро ще се наложи да го направи. Разбира се, Хатусу не можеше да чака. На следващата сутрин още преди зазоряване господарят Сененмут, ескортиран от цял отряд царска кавалерия, пристигна пред къщата на Амеротке. Остави войниците да почиват в градината за най-голяма радост на Ахмазе и Кърфей, а самият той се присъедини към Амеротке на покривната тераса, за да отдаде молитвена почит на изгряващото слънце, напявайки божествения химн на възхвала:

След това двамата заедно хапнаха първия залък хляб за деня. Известно време стояха като ученици, с кръстосани крака, дъвчеха внимателно медения хляб и с наслада отпиваха пресен плодов сок.

— Прекрасно, господарю съдия! — смигна Сененмут на Амеротке, след като приключиха. — Сега, след като церемониалностите приключиха, кажете какво открихте.