Пол Дохърти - Стрелецът демон

— Добър ден, Йокаста. Радвам се най-после да те видя тук.

Перото на Ранулф се счупи; той тихичко изруга, взе ново и го потопи в мастилницата.

— Не си ли между енориашите на брат Козмас?

— Тя е добре дошла тук — прекъсна го францисканецът.

— Не, не идвам в „Сейнт Осуалд“ — отвърна остро Йокаста и притисна дъщеря си към себе си. — Казват — тя затвори очи, — че това е Божият дом и портата към небето; ужасно място.

— И защо не идваш?

— Не съм достойна, а и дъщеря ми се плаши.

— Това ли е истината?

— А ти какво си мислиш, писарю?

— Говори се, че си вещица.

— Кой говори?

— Значи не го отричаш?

— Не ми приписвай думи, които не съм казала, писарю.

Корбет вдигна глава.

— Съжалявам, мистрес. Просто се пошегувах. Да започнем отначало. Защо не идваш на църква?

— Животът ми бе недостоен. Дъщеря ми е слабоумна и стоя далеч от хората, които биха я тормозили.

— Какво ще кажеш за слуховете, че си вещица?

— Лъжат, брат Козмас ще потвърди. Познавам билките, правя отвари, лапи, лекове, но не съм вещица. Не изравям корени от мандрагора, нито принасям кървави жертви под луната в полунощ.

— Защо живееш в Ашдаун?

— Това е моят дом. — Тя въздъхна, прошепна нещо тихичко на ухото на дъщеря си и отдръпна ръката си. — Имаш добри очи, писарю, в тях няма злоба. Тук си заради смъртта на лорд Хенри, нали? Ще ти разкажа за него. Той е баща на това дете. — Тя не обърна внимание на изненаданото възклицание на францисканеца. — Да, на младини лорд Хенри добре познаваше Петте пристанища 14 14 Съюз на английски крайбрежни градове, който първоначално (1278 г.) се състоял от пет пристанища — Хейстингс, Роумни, Хийт, Дувър, Сандуич — и се радвал на специални привилегии в замяна на морската отбрана на страната. По-късно към съюза се присъединяват Рай и Уинчелси. — Бел.прев. , нямаше бордей или публичен дом, който да не е посетил. Като млада бях като Мария Магдалена. — Тя лекичко се усмихна. — Преди покръстването й. Имам испанска кръв. Бях омъжена за моряк, когото убиха при кръчмарска свада. Капитанът не ми позволи да се кача отново на борда на кораба, с който дойдохме, макар да му отдадох тялото си. Затова станах уличница в Рай. На младини ме смятаха за красавица, писарю.

— И още си — отвърна Корбет и долови весели искрици в очите на Йокаста.

— Умееш да ласкаеш, а, писарю? — Тя сведе глава и отпусна ръце в скута си. — Такъв бе и лорд Хенри Фицалан. В много отношения душата му беше от желязо, затворена и залостена, а сърцето му бе от камък. Но когато се влюбеше, той бе щедър на комплименти и подаръци. Идваше в Рай и купуваше благоволението ми. — Тя кимна към дъщеря си. — Още бях неопитна и забременях. Няколко милосърдни монахини ме приютиха. Не бяха като надутите дами в „Света Хавизия“.

— Ходила ли си в манастира? — прекъсна я Корбет.

— Само веднъж, за да моля за помощ. Заклех се повече да не стъпя там.

— Каква помощ?

— Дрехи и храна за дъщеря ми.

— Лейди Маделин — тихо каза Козмас — не се слави с милосърдието си.

— И накрая си се заселила в Ашдаун? — попита Корбет.

— Доведох детето с мен. Отначало лорд Хенри не искаше да ми повярва, но аз се заклех с тежка клетва. В Бланш — тя погали сребристорусата коса на дъщеря си.

Корбет погледна детето със съжаление: с блуждаещ поглед и разлигавена уста, то се бе сгушило в майка си като подплашено зайче.

— Бланш се роди слабоумна. Така ме наказа Бог. Но лорд Хенри я видя и ми повярва. Даде ни къщичка и малка месечна сума.

— Посещаваше ли те?

— Понякога. — Тя отмести поглед. — Лорд Хенри беше мъж с много плътски желания. Не лягаше често с мен, но как да се изразя, писарю? — Тя вдигна ръце. — Понякога бях неговата проститутка.

— Мразеше ли го?

Йокаста погледна към грубия дървен кръст на олтара зад Корбет. После очите й се отместиха към Върлиън и дъщеря му, които седяха, сближили глави в другия край на убежището.

— Мразеше ли лорд Хенри? — повтори Корбет.

— Не изпитвах нищо към него, писарю. Нищо, освен студенина. Възрастта не го бе направила по-добър човек. Той беше безмилостен и самовлюбен. В сърцето и душата му нямаше място за никой друг, било то брат, сестра, бивша любовница или незаконна дъщеря. — Тя прегърна Бланш. — Веднъж не е погалил детето си като баща. Знам какво казват за рода Фицалан — произхожда от дявола и дано се върне пак при него!

— Ти ли го прати там? — попита Ранулф.

Йокаста го погледна внимателно.

— Дръзки очи имаш, а сигурно умееш и да въртиш оръжие — каза тя с лека усмивка. — Ти ли си мечът на Корбет?