Пол Дохърти - Сянката на греха

— Знае ли Адела къде е отишла Елизабет?

— Прекосила площада по посока на пътя, който води извън града.

— Тази Адела спомена ли, че Елизабет е била поруменяла и щастлива, сякаш е имала тайна среща?

Коларят доби озадачен вид.

— Среща с обожател — поясни Корбет. — Беше ли потайна?

Коларят затвори очи.

— Не. Беше си наумила да се омъжи добре. Приказваше често, че не иска да е жена на фермер, искала да си вземе за мъж занаятчия или търговец.

— А в дните преди смъртта? Държеше ли се някак необичайно?

— Като ме попита Блайдскот първия път — и коларят махна с пренебрежителен жест към помощник-шерифа, — рекох, че не. Но сега си мисля, че май имаше нещо — той замълча. — Не казвам, че е била потайна, но се държеше така, сякаш си имаше тайна, нещо важно за нея. Пък и тя непрекъснато се влюбваше — коларят се помъчи гласът му да не затрепери, — никога не ми е минавало през ум, че ще се стигне дотук.

— Мастър Блайдскот — обърна се към помощник-шерифа Корбет, — когато са открили тялото на момичето, ти отиде ли на мястото?

— Взех каруца. Сложих в нея бедната Елизабет, докарах я в града и пратих моите хора да доведат коларя.

— А тялото? — настоя Корбет. Той потупа леко по рамото коларя, който отново захлипа. — Нямаше ли някаква следа от убиеца или от въжето, което е използвал?

Блайдскот поклати глава.

— Видя ли нещо необичайно на мястото, където е намерено момичето?

Корбет сподави гнева си, тъй като от объркания поглед на Блайдскот разбра, че дори не е огледал мястото.

— Къде се намира? — раздразнено попита Корбет.

— При Дяволския дъб. Това е голямо, старо дърво на Фалмър Лейн.

— Но той не е на пътя към бащината й къща, нали?

— Не.

— Значи Елизабет е намерена на място, на което не е трябвало да бъде. Извън града, в полето, нали?

— Да, така е.

— Тогава — заключи Корбет — или е отишла да се срещне с някого, или е отнесена там вече мъртва. Прав ли съм?

Блайдскот се оригна.

— А самото тяло? — продължи писарят.

— Ризата и роклята на момичето бяха запретнати високо над корема й — измърмори помощник-шерифът. — Мисля, че е убита много близо до мястото, на което е открита.

— А мястото на другото убийство? — попита Корбет.

— Долу, близо до Бракъм Миър.

— Как е станало?

— По същия начин.

Блайдскот триеше запотените си длани в дебелите си възмръсни панталони. Никак не му беше приятно да седи в студената крипта с този кралски писар и да отговаря на безкрайните му въпроси. Той просто откри труповете и после ги докара в града. Вече разбираше, че е трябвало да бъде по-внимателен.

— Коя е другата жертва? — попита Ранулф.

— Името й е Джоана — заяви Блайдскот. — Беше на годините на Елизабет. Бяха си дружки. Отивала по поръчка на майка си на пазара. Няколко души са я видели, говорили с нея, после тя изчезнала и накрая открили тялото й близо до Бракъм Миър.

Корбет отново потупа коларя по рамото и пусна в ръката му още една монета.

— Можеш да си вървиш, ако искаш. Върни се в църквата — рече му насърчително, — запали свещ за себе си и за Елизабет пред олтара на Дева Мария.

Коларят се размърда. Корбет се загледа в ръцете му. После изчака, докато вратата горе, в края на стълбите, се затвори след него.

— Отец Гримстоун, бяха ли тези две момичета порядъчни?

— Да, бяха от добри семейства. Е, кокетничеха и обичаха да се смеят, но идваха на църква. Главите им бяха пълни с мечти за любов и красиви рицари. И двете бяха винаги готови да танцуват, да се веселят, да си споделят шепнешком тайни. Даже — усмихна се на себе си свещеникът, — когато трябваше да слушат мен.

Корбет стана на крака и се протегна.

— И двете последни жертви — заяви той — са били открити на места, където обикновено не ходят. Подозирам, че са познавали убиеца си. Но какво би съблазнило една жена да иде на някакво безлюдно място?

— Пари — отвърна Ранулф.

— Искаш да кажеш, че са били леки момичета ли? — остро попита Бъргес.

— Не, сър, били са като теб и мен — искали са повече пари! Били са хубави селски моми, румени като ябълки — Ранулф побарабани с пръсти по дръжката на камата си. — Но са били бедни. Чу коларя. Да си купи панделка или украшенийце…

— И са били готови да продадат ласките си, така ли! — слабото, безцветно лице на курата почервеня, високо над скулите му избиха морави петна от ярост.

— Нямам намерение да оскърбявам паметта им — рече рязко Ранулф, — но те са били селски девойчета. Такива като тях спят в една стая с родителите си и братята си. Известно им е какво удоволствие дава любовния акт. Това не означава, че са били леки момичета. Да прости Бог на всички ни. Означава само, че не е било трудно да ги подмамят и излъжат.