Пол Дохърти - Шпионинът на краля

Корбет прекъсна настъпилата тишина, като падна на едно коляно пред краля.

— Твое величество — каза той, — ти ми обеща, че ако открия предателя, мога да поискам каквото и да е в твоето кралство.

Едуард го погледна лукаво.

— Тогава бях ядосан, мастър Корбет. И е невъзпитано да се припомнят на един принц думите, които е изрекъл в момент на гняв.

Корбет леко се усмихна.

— Както се казва в Псалтира: „Не се надявайте на князе.“ 11 11 Псалтир Пс. 145:3 — (Бел.ред.) И ти ли си от тях, твое величество?

Едуард се разсмя тихо.

— Не, не, Хю. Аз държа на думата си.

— Добре — каза писарят. — Има две неща, които искам, твое величество. Първо, по отношение на Тъбървил — нека го обесят, без да го изкормват и разчекват. Правосъдието няма нужда от това.

Кралят погледна към синьото небе.

— Ще изпълня молбата ти — остро каза той. — Какво е другото?

— Лорд Морган в Уелс.

— Лорд Морган в Уелс — рязко го прекъсна Едуард — вече почувства колко съм му ядосан! Придвижих войските си надолу от замъците Карнарвон и Карпили. Те завзеха земите на лорд Морган и цялата околност. Съмнявам се, че този уелсец повече ще ме притеснява.

— Всъщност не става дума за лорд Морган — доста рязко го прекъсна Корбет, — а за племенницата му.

Едуард го изгледа изумено, преди да отметне глава, задавяйки се от смях.

— Интересно, че ме питаш за нея, Хю — каза той, — защото получих съобщение от лорд Морган и от племенницата му. Той смирено обещава да спазва мирния договор и моли да му бъдат простени грешките или престъпленията, които е извършил. Разбира се, ще го направя след известно време, но съобщението на лейди Мейв беше далеч по-просто. Молеше ме да ти предам това.

Кралят бръкна в кесията си и извади пръстена, който Корбет беше видял за последен път на ръката на Мейв на плажа пред замъка Нийт.

— Изпраща ти това — кралят пусна пръстена в ръката му и се усмихна на явното му разочарование. — О, имаше и съобщение, мастър писарю. Лейди Мейв също моли чичо й да бъде пощаден, добавяйки в послепис, че ти праща пръстена с надеждата, че ти ще й го върнеш лично, за да може да го задържи завинаги.

Корбет се усмихна, но сърцето му танцуваше от радост. Още коленичил, той хвана ръката на краля и я целуна.

— Имам ли разрешението ти, твое величество?

— Разбира се — отвърна кралят. — Стига да се върнеш в Лондон за процеса на Тъбървил.

Беше студена октомврийска утрин. Дворът на двореца Уестминстър беше претъпкан догоре, тълпата се буташе към голямата бесилка, сякаш искаше да се стопли на големия железен мангал, който гореше до нея. Корбет също беше там заедно с Ранулф и цял Лондон, знатните благородници и съпругите им, облечени в коприна и скъпи дрехи. Корбет беше дошъл по заповед на краля. Не обичаше екзекуциите, но чувстваше, че трябва да проследи този случай до тъжния му край.

Тъбървил беше съден от специална комисия за държавна измяна. Беше признал всичките си престъпления и присъдата бе произнесена от върховния съдия Роджър дьо Брабазон, главен съдия на Кралския съд. Едуард удържа на думата си и осъдиха Тъбървил само на обесване. Нямаше да гледат ужасиите на изкормването, изгарянето, обезглавяването и разчекването, наскоро понесени от принц Дейвид от Уелс.

След като бе осъден, закараха Тъбървил в Тауър и рано през тази мрачна октомврийска сутрин го доведоха в Уестминстър, яхнал една нещастна кранта, с оковани под корема й крака и завързани отпред ръце. Около него яздеха шестима палачи, облечени като дяволи. Един от тях държеше юздите на коня, а друг — въжето, на което щеше да увисне Тъбървил. Останалите дразнеха и се присмиваха на затворника. Облечен в рицарски доспехи, Тъбървил първо беше отведен в Уестминстър Хол, за да чуе присъдата и сега, преди да бъде екзекутиран, трябваше да бъде унизен.

Бесилката беше издигната точно пред главния вход на Уестминстър Хол. Съдиите седяха върху издигната платформа, а до тях имаше стълб, на който висеше щита на Тъбървил, обърнат наопаки, омазан с катран и животински изпражнения.

Прозвучаха тръби. Вратите се отвориха и хералдите изведоха Тъбървил, облечен в доспехите си, накичен с всички символи на рицарския си орден. Свещениците застанаха от двете страни на бесилката и започнаха да четат заупокойни молитви. След всяка молитва хералдите сваляха по една част от бронята на рицаря, като започнаха с шлема му и накрая той остана само по набедрена превръзка. Обърнатият му щит беше свален и счупен на три парчета. Върху главата на осъдения изляха купа помия, смесена с животинска урина.