Пол Дохърти - Шпионинът на краля

— Да — разпалено отвърна Корбет, — има още! Не знам какви нареждания са ти дали французите за Шотландия, но ти със сигурност си кореспондираш с уелския бунтовник лорд Морган! Кралят постоянно му изпращаше съобщения да спазва мирния договор. Ти си слагал на коня специално седло, в което е имало тайно отделение за твоите съобщения. Уотъртън решил, че това е странно. Кралският шпионин в Уелс разбрал за това и Морган го убил. Е — заключи сухо Корбет, — достатъчно ли са ти доказателствата? Както каза кралят — писарят погледна към Едуард, — всеки съд, английски или френски, би приел тези доказателства. Ти си предателят! И за какво беше всичко? За кесия злато?

— Не! — Тъбървил рязко вдигна глава и очите му изгледаха гневно Корбет и краля. — Не беше заради златото! — Той също се изправи. Гърдите му се надигаха учестено, докато отговаряше на Корбет. — Аз не съм предател! Бих се за краля в Гаскония! Служих му и тук, но онзи безчестен благородник, граф Ричмънд, развали всичко. Той изгуби армията, изгуби Гаскония, потъпка честта ни и имаше наглостта да обвини мен, че съм действал безразсъдно, докато именно неговият мързел и безочливост бяха най-голямото предателство. Заради него бях заловен и развеждан като престъпник по улиците, а французите ми се присмиваха. Заради него трябваше да изпратя синовете си като заложници във Франция, а когато се върнах в Англия, Ричмънд не беше наказан, нито дори смъмрен! — Тъбървил яростно изгледа краля. — Мисля, че и ти постъпи нечестно. Ричмънд трябваше да умре заради онова, което стана в Гаскония. — Командирът отново седна. — Докато бях в Париж, ме посети дьо Краон. Похвали ме, че съм имал смелостта да опитам да се измъкна от обкръжилата ни френска армия. Каза ми и че децата ми ще бъдат изпратени като заложници във Франция, но добави, че ще се грижи добре за тях. После ми обеща земи, имения и възможност да заживея там със синовете си и аз приех. Дьо Краон ми каза да му съобщавам всичко, свързано с английската армия на южното крайбрежие и намеренията на краля спрямо Гаскония. Когато разбра, че са ме направили командир на стражата, която охранява залата за съвети, обещанията му станаха още по-разточителни — че щом Едуард приеме условията на Филип, аз и децата ми ще получим френски благороднически титли, че ще ни дарят големи имения, където можем да започнем нов живот.

— Единственото, което ще започнеш — прекъсна го краят остро, — е да лежиш в затвора, после ще те осъдят за държавна измяна и предателство и ще те екзекутират, както е предвидено по закон! — Тъй като Едуард крещеше, група войници се появи в градината. — Аз ти вярвах, сър Томас, повиших те. Щях да се грижа за теб. Ричмънд беше наказан за некадърността, проявена във Франция, но аз правя разлика между грешка и умисъл, между небрежност и предателство. Ти си предател, сър Томас, и ще получиш най-строгото наказание!

Тъбървил вдигна рамене, погледна Корбет с омраза и без да се съпротивлява повече, позволи да го отведат.

— Какво ще стане с него? — попита писарят.

— Ще бъде съден — отвърна кралят. — От равните нему и от моите съдии в Уестминстър Хол. Доказателствата, които си събрал, ще го пратят на смърт. Ще бъде обесен, изкормен и разчекнат като предупреждение към всеки друг, който реши да стане предател в моето кралство! И Уотъртън би искал това — добави горчиво кралят. — Много умно от страна на дьо Краон да организира нещата така, че да хвърли вината върху него. — Той погледна рязко Корбет. — От самото начало ли беше сигурен, че Уотъртън е невинен?

— Да, така мисля — отвърна бавно писарят. — Беше предчувствие, което се потвърди, когато се запознах с дъщерята на Ричмънд в Париж, но всъщност дьо Краон ми предостави последното доказателство. Гледах лицето му онзи ден в залата на съвета, когато брат ти обяви, че сме открили и арестували предателя. Видях в очите му радост. Сигурно е знаел, че сме арестували невинен човек и се издаде. По време на пратеничеството на Ланкастър във Франция — продължи Корбет — дьо Краон умишлено ме подведе. Отнасяше се с благоразположение към Уотъртън, за да пробуди подозренията ни.

— Но дьо Краон се опита да те убие в Париж.

— Само за да хвърли подозрението върху Уотъртън. Същото се отнася и за френския печат, открит между принадлежностите му за писане. Бил е подхвърлен от дьо Краон, който е разказал тази лъжа и на съюзниците си в Шотландия с надеждата, че ще ти я предадат.

Кралят кимна и се загледа в една разцъфнала роза. Още не можеше да повярва на онова, което беше чул и видял. Тъбървил предател! И то колко хитър! „Бог знае“, помисли си кралят, „какво ще открием, ако проучим и останалите му писма. Нищо чудно, че бунтовниците в Шотландия и Уелс се съпротивляваха така ожесточено.“ Той гледаше розата и обмисляше отмъщението си.