Пол Дохърти - Шпионинът на краля

Дьо Краон мрачно се усмихна.

— Разбира се. Щом споразумението бъде подпечатано официално от господаря ти, ще ги изпратим у дома възможно най-бързо. И без това разходите по тях са в тежест на кралската хазна.

— Всички ли? — остро попита Корбет. Усмивката изчезна от лицето на дьо Краон.

— Какво искаш да кажеш? — попита той с подозрение.

— Това включва ли дъщерята на граф Ричмънд?

— Разбира се. Корбет кимна.

— Добре. Ами синовете на Тъбървил?

— Разбира се — отсече дьо Краон.

Французинът бавно отпи от чашата си. Корбет го беше наблюдавал по време на пиршеството и осъзна, че дьо Краон беше пил често и по много. Лицето му беше зачервено, очите блестяха — в резултат от смесицата от самодоволство и силно бордо.

— Синовете на Тъбървил — продължи дьо Краон — ще се приберат у дома. Горкият баща, който им пише всички подробности за медальоните със Свети Кристофър и живота в някаква схлупена къща в Шропшър, би трогнал всеки. Разбира се, дъщерята на граф Ричмънд ще си замине първа. Нашият крал ще държи на това.

Корбет кимна разбиращо, макар да не можеше да повярва на късмета си. Стараеше се да изглежда все така нещастен, защото ако дьо Краон разбереше, че го е измамил, едва ли щеше да го остави да напусне Франция жив. Той остави чашата си, прозя се и се обърна към Ранулф.

— Трябва да тръгваме — каза му тихичко. Прислужникът, чиято уста беше натъпкана с храна, кимна и бързо започна да пълни джобовете си със сладкиши от масата. Хърви беше полузаспал, защото беше пил твърде много. Корбет трябваше да го разтърси грубо, за да го събуди. Дьо Краон се приведе през масата.

— Тръгваш ли си вече, мосю?

— Да — отвърна Корбет. — Всъщност бих искал още утре да замина за Лондон.

Дьо Краон присви очи.

— Защо? Защо бързаш толкова? Писарят сви рамене.

— Защо не? Разбрахме условията на твоя господар. Трябва да ги предам устно на Едуард Английски. Няма причини да оставаме. Пък и имам работа в Лондон.

Дьо Краон бавно кимна. Очите му се взряха в лицето на Корбет, сякаш се опитваха да разберат защо писарят е решил да си замине толкова бързо.

— Сигурен ли си, мосю?

— Разбира се — отвърна Корбет, който още се преструваше на потиснат от хитрия ход на противника си дипломат. — Тези условия не са изгодни за Едуард. Колкото по-скоро се върнем в Англия и ги предадем на негово величество, толкова по-добре. Ще ти бъда задължен, ако ни осигуриш клетвените уверения за безопасно придвижване и подходящ военен ескорт до Кале.

Дьо Краон сви рамене. Знаеше, че не може да задържи английския писар, щом е решил да си замине. Но в ума му се въртяха подозрения. Беше ли открил нещо Корбет? Искаше му се той да сгреши поне веднъж, за да може да си отмъсти за предишните обиди, които му беше нанесъл този непоносим англичанин. Дьо Краон не беше забравил и че писарят е виновен за смъртта на един от най-добрите му агенти. Французинът се опита да проясни главата си, припомняйки си какво беше казал на Корбет по време на престоя му в Париж. Не можа да се сети за нищо особено. Едва ли беше издал нещо. Той се изправи.

— Клетвените декларации ще бъдат готови утре сутринта. Желая ви спокоен път.

С тези думи той се завъртя и се отправи към масата на подиума, за да прошепне нещо в ухото на височайшия си господар. Корбет не си направи труда да погледне дали Филип възразява, а дърпайки Хърви и бутайки Ранулф, излезе от залата и се отправи към стаята си.

Дьо Краон удържа думата си — заповедите бяха готови, както и малкият военен ескорт, подбран лично от Корбет.

Докато пътуваха през обагрената от ранната есен провинция, писарят не сподели с никого мислите си и продължи да се държи като пратеник, който носи у дома лоши новини. Ранулф и Хърви се радваха, че се връщат в Англия, но прислужникът познаваше достатъчно господаря си и не се опитваше да го въвлича в безсмислени разговори. Командирът на ескорта, набит бретонец, внимателно наблюдаваше английските пратеници, както тайно му бе наредил дьо Краон. Той смяташе, че Корбет знае нещо, само че нямаше представа какво е то. Но потиснатото поведение и очевидната тревога, които писарят демонстрираше по време на пътуването, скоро успокоиха французите и в Булон капитанът изпрати куриер обратно до дьо Краон с устно съобщение, че пратеникът се държи като човек, който се страхува от срещата със своя крал. Качиха ги на един търговски ког, който отплаваше за Дувър, а оттам Корбет нае коне до Лондон.