Пол Дохърти - Шпионинът на краля

Дните се влачеха. През по-голяма част от времето писарят слушаше хора в кралския параклис или жадно ровеше из редките книги и ръкописи на дворцовата библиотека. Крал Филип се гордееше с културата си и Корбет с радост откри, че френското злато е закупило творби на Аристотел от ислямските преписвачи в Испания и Северна Африка. Удоволствието му се нарушаваше от факта, че трябва да държи вечно под око Ранулф, чието неспокойно бродене из двореца можеше да се окаже заплаха за сигурността им. Корбет знаеше, че са в безопасност, докато спазват строгия протокол на пратеници. Ако го нарушаха, французите с право щяха да кажат, че са надвишили правата си и кралят щеше да ги накаже, както реши.

Един ден, около седмица след пристигането им, Ранулф се втурна задъхан на тавана, за да им съобщи, че е открил в двореца други англичани. Отначало Корбет реши, че е се е смахнал и прие думите му като плод на въображението му в резултат на многото вино или принудителната самота. Но докато Ранулф описваше какво е видял, стана ясно, че говори истината и навярно е срещнал някои от заложниците, които Филип беше поискал, след като английската армия в Гаскония се беше предала. Корбет реши, че си струва да ги посети и прислужникът му с радост го отведе при тях. Всички се бяха събрали в една от малките градини с билки зад двореца, доста мрачна група възрастни мъже, жени и няколко деца.

Писарят си спомни за писмата, които беше донесъл и с радост узна, че са ги получили. Поговори с тях известно време, разказа им новините от Англия и кралския двор, опитвайки се да ги успокои, че скоро ще се върнат в родината си. Запозна се със синовете на Тъбървил, две здрави момчета на единадесет и тринадесет години, които приличаха невероятно на баща си. Младежкият им ентусиазъм и постоянните въпроси за дома бяха приятно облекчение след мрачното униние на останалите заложници. Те говореха за писмата, които са получили и по-големият, Джослин, открито си призна, че понякога не разбира за какво пише баща му. Корбет се разсмя и обеща да го помоли да се изразява по-простичко и ясно.

Канеше се да тръгне, когато вниманието му беше привлечено от една руса жена. Обърна се, за да я разгледа по-добре и ахна от изненада, когато разпозна придружителката на дьо Краон на срещата му с Уотъртън в кръчмата преди много седмици.

— Коя е тази дама? — попита той един от синовете на Тъбървил.

— Тази ли? — презрително отвърна момчето. — Лейди Елинор, дъщерята на граф Ричмънд. С никого не разговаря и вечно плаче, сгушена в някой ъгъл.

— Е — промърмори Корбет, — с мен ще поговори. Той заобиколи една от цветните лехи, приближи се до младата жена и леко я потупа по рамото. Тя рязко се обърна и косата й се развя като воал пред лицето. Беше слаба и бледа, но светлосините й очи и съвършените черти излъчваха неотразима красота.

— Какво има? — попита тя.

— Милейди — отвърна Корбет, — позволи ми да се представя. Аз съм Хю Корбет, главен писар в канцеларията на Едуард Английски. Тук съм с дипломатическа мисия, както и за да ти предам поздрави от баща ти и тайния ти обожател Ралф Уотъртън.

Това, разбира се, беше лъжа, но Корбет разбра, че е постигнал успех — тя се изчерви и започна да заеква.

— Ралф Уотъртън — продължи той — е твой таен обожател, нали, милейди?

— Да — прошепна тя.

— И ти си била изпратена от баща си за заложница във Франция, за да те раздели от Уотъртън?

Младата жена кимна.

— За да ви раздели — продължи Корбет неумолимо, — той е прехвърлил Уотъртън на служба при краля. Било е и уловка, и подкуп, нали?

— Да — прошепна лейди Елинор със сведени очи, — ние много се обичаме. Баща ми беше вбесен, че изобщо съм могла да спра поглед върху такъв човек. Първо заплаши Ралф, а после се опита да го подкупи, като го препоръча на краля.

— И сполучи ли?

Лейди Елинор нервно заигра с пръстените по дългите си бели пръсти.

— Не — отвърна тя дрезгаво, — продължихме да се срещаме. Баща ми отново заплаши Ралф, който му отвърна, че ще говори лично с краля.

— Затова — бързо я прекъсна Корбет, — когато баща ти е трябвало да избере заложник за Франция, е избрал теб? Разбрах също така — продължи той, че мосю дьо Краон е разбрал за вашата връзка и когато Уотъртън дойде в Париж, ви е уреждал тайни срещи. Така ли е?

— Да — отвърна лейди Елинор. — Мосю дьо Краон беше много мил.

— И какво поиска в замяна?

Младата жена тревожно го погледна и Корбет видя как в очите й проблесна страх и раменете й леко потръпнаха.