Пол Дохърти - Шпионинът на краля

— Всичко е съвсем просто — отвърна писарят. — Не знам защо си станал предател, сър Томас, но знам как. След като си се върнал от Гаскония, си сключил таен договор с Филип и френския двор да им даваш сведения. Французите са знаели, че служиш в двореца и знаеш много тайни. Сигурно са увеличили натиска, когато са разбрали, че си назначен за командир на стражата, която охранява кралската зала за съвети.

— Виждаш ли! — тържествуващо възкликна Тъбървил. — Аз пазех залата, не съм бил вътре, за да слушам как кралят и съветът му обсъждат държавни тайни.

— Но когато съветът е свършвал, сър Томас — отвърна Корбет, — ти си разтребвал залата. Събирал си парчета хартия, чернови на протоколи. Дори си помагал на Уотъртън да ги подрежда. Разбира се, той не е имал нищо против ти да вършиш това вместо него, защото е бързал да се измъкне от двореца и враждебното отношение на граф Ричмънд. Ти — безмилостно продължи Корбет — си знаел тайната на Уотъртън. Сприятелили сте се и той ти разказал за любовта си към лейди Елинор и омразата на баща й към него. Когато съветът приключел работата си, Уотъртън трябвало да преписва начисто пълния протокол от заседанието. Ти винаги си бил при него в такива моменти. В крайна сметка — отбеляза писарят — защо би те подозирал Уотъртън? В Гаскония си се доказал като един от най-способните командири на краля — единственият, който се опитал да се измъкне от хватката на французите. Имали сте много общо, и двамата сте мразели Ричмънд, а това ти позволило да узнаеш кралските тайни. Уотъртън е извършил престъпление, но от небрежност, а не злоумишлено.

Корбет наблюдаваше лицето на Тъбървил и напрежението в очите на командира му показа, че е прав.

— Кажи му, Корбет — обади се кралят, — как е изпращал сведенията във Франция.

— Да ти кажа ли, сър Томас? — попита Корбет и внезапно изпита омраза към този човек, който беше обрекъл много англичани на жестока и неочаквана смърт. — Използвал си писмата до синовете си. Били са хитроумно написани. Съдържали са съобщения за френските ти господари. Когато посетих децата ти в Париж, те се оплакаха, че понякога не разбират за какво им пишеш. И аз помислих така първия път, когато прочетох писмата. Бяха изпълнени със странни забележки и имена, но тогава отдадох тази непоследователност на мъката ти по синовете. Но дьо Краон ми доказа, че писмата ти не са просто смесица от съвети и новини. Първо, изглежда помнеше съдържанието им прекалено добре. Доста странно е един от основните съветници на Филип да помни подробности от писмо, което английски рицар е написал преди месеци до едно от децата си във Франция. — Корбет млъкна и облиза устните си, но бързо продължи, преди Тъбървил да го прекъсне. — Затова, когато се върнах в Англия, проучих едно от писмата ти. — Той бръкна в кесията си и извади малко късче пергамент. — Едно от изреченията гласи: „корабът, който отплува от Бордо, за да ме върне в Англия след посещението ми при вас“. Следващото започва така: „На 14 октомври възнамерявам да се върна в блатата на Уелс“. Третото започва по следния начин: „Медальонът на Свети Кристофър, който ти купих“. Корбет млъкна и хвърли поглед към Тъбървил, чието лице беше пребледняло от страх. — И най-накрая, началото на четвъртото гласи „може да възникне опасна ситуация“.

Корбет пъхна пергамента в ръцете на Тъбървил.

— Изреченията са доста непоследователни — отбеляза той — и звучат безсмислено. Но ако вземем началните им части, изведнъж разбираме какво си съобщил на французите — че корабът „Свети Кристофър“ тръгва от Бордо на 14 октомври и във връзка с това може да възникне опасна ситуация. Дьо Краон не е особено умен, но съобщението е било съвсем ясно. „Свети Кристофър“ носеше съобщения до краля, които можеха да се окажат опасни за французите. Ти си им го предал, за да го спрат и потопят заедно с целия му екипаж. Кралят изгуби един кораб, както и ценни сведения за враговете си в чужбина. Във всичките ти писма има подобни съобщения. Говориш за пътуване през Фландрия, но никога не си възнамерявал да ходиш там. В същото писмо споменаваш за приятел на име Аспейл, но нямаш такъв приятел. Всъщност си съобщавал на дьо Краон за писаря Робърт Аспейл, който беше изпратен във Франция да шпионира за нас.

Корбет се изправи.

— Ти уби мой приятел и много други, ти си предател и заслужаваш да умреш.

Тъбървил сведе поглед към ръцете си, които лежаха отпуснати в скута му.

— Има ли още нещо? — попита той.