Пол Дохърти - Имперски убийства

Клатина принудено се засмя. Клавдия знаеше, че е решила. Няма да наказват, няма да удрят с юмруци или шамари новодошлата. В кухнята няма да й погаждат дребни номера. Няма да има преднамерени случайности с тигани с врящо масло.

— Ще видиш, че съм добра работничка — увери я Клавдия. — Държа си устата си затворена, а главата сведена.

Сега се засмяха и очите на Клатина. Тя взе решение. Това ново момиче знаеше правилата, познаваше йерархията на глутницата.

— Можеш да работиш до мен — предложи тя. — Не е лошо. Готвачите са мръсници, кухненските прислужници все се опитват да те ощипят по задника. Войниците си мислят, че са дар от боговете за жените. Колкото до останалото… — Клатина пропусна придворните, блюдолизците, хрантутниците и посетителите. — Само гледай да не оставаш сама с тях! И преди си работила в дворци, нали? Големите идват и си отиват.

Усмивката на Клатина угасна и тя прехапа устни: тези думи можеха да се окачествят като предателство. Очите й загледаха умолително.

— Разбирам! — засмя се Клавдия. — Големите идват и си отиват всеки ден. Но ние оставаме и работим от сутрин до вечер.

Клатина протегна ръка. Клавдия я пое.

— Мисля, че ще се справиш много добре! — прошепна Клатина. — Управителят каза, че е трябвало да бъдеш тук на зазоряване.

Така започна службата на Клавдия в кухните и коридорите на двореца. Еднообразна работа, търчане насам-натам с делви вода или кърчази с вино. Часове в горещия въздух на кухнята, където димът се издига на облаци; после в помещението с пресите, където изстискват зехтина и го наливат в делви. Маси, които трябва да се измият, подове, които трябва да се изстържат. Набързо забъркани яйца с масло и козе сирене, изядени на крак сред тракането на съдове или пренасянето на вързопи. Клавдия работеше в помещенията за прислугата, но често ходеше и до мраморните коридори и обливаните в слънчева светлина колонади, откъдето се отиваше към господарските покои. Беше се затворила в себе си, отблъскваше ръце, които се опитваха да я опипат, чуваше, но никога не отвръщаше на злонамерени думи. Отначало я забелязваха, после спряха да й обръщат внимание. Понякога се разминаваше с Анастасий. Той й смигваше и отминаваше. Изучи досадното всекидневие на двореца и, нещо по-важно, запозна се с Ливония: набито, русокосо момиче, което работеше в пералнята. Клавдия изчака един следобед, когато прислужничките се хранеха в слънчевия двор и успя да седне до Ливония. Тя лакомо поглъщаше яденето, а Клавдия я гледаше с престорено удивление.

— Вземи!

Тя й подаде дървената си тарелка с хляб, грозде, сирене и силно подправено, нарязано на късове месо.

— Не си ли гладна? — отвърна Ливония и учудено завъртя очи.

— Не толкова, колкото си гладна ти! — засмя се Клавдия. — Напомняш ми на приятелката ми Фортуната.

Ливония преглътна с мъка хапката си и едва не се задави. Погледна Клавдия и смаяно се опули.

— Познаваше ли Фортуната?

Клавдия се усмихна и се запита дали Ливония е толкова глупава, колкото изглежда, или само се преструва. В императорските палати нищо не беше такова, каквото изглеждаше.

— Работихме заедно на разни места — отвърна тя. — Но после изчезна, избяга с някакъв моряк, както предполагам.

— Не и Фортуната! — присмя се Ливония. — Беше хитра като змия! Най-много й се искаше да бъде актриса. Трябваше да я видиш, когато трупата на Зосина дойде тук! Чувала ли си за него? Притежава театър край Диоклециановите бани.

Клавдия кимна. Зосина беше добре известен. Той наемаше трупи и поставяше пиеси в Рим и на други места.

— Какво те кара да мислиш, че Фортуната е тръгнала с него? — попита Клавдия.

— Ами… няколко седмици преди да изчезне, трупата игра в двореца. Фортуната не беше на себе си, непрекъснато говореше за Парис, един от водещите актьори.

— Да, чувала съм за него! — прекъсна я Клавдия.

Актьорите в Рим имаха собствена репутация: Клавдия също се интересуваше от мимолетния като на метеор възход и падение на този или онзи актьор. Беше чувала да споменават името на Парис в „Магариците“ и беше виждала името му по обявления из града.

— Беше подлудяла като разгонена кучка — заяви Ливония, — но може и да е дебнела не пред тази миша дупка, пред която трябва — високо се изсмя на смайването на Клавдия и я мушна със зачервения си и груб лакът. — Нали ги знаеш тези актьори! Само вдигай крака!

— Разбира се, че ги знам! — усмихна се Клавдия. — Значи, Парис не й отвърна със същите чувства?