Пол Дохърти - Имперски убийства

— И ти мислиш, че куртизанките са убити от сикарий?

— Вероятно.

— Какви доказателства имаш?

Силвестър стана и се протегна.

— Какво ти разказа императрица Елена?

— Не толкова много, колкото ще ми кажеш ти.

— Знаем — засмя се Силвестър, — че преди пет години на този сикарий било възложено да проследи и да убие един от нашите стареи. Той го направил и оставил личния си знак: дребна монета, пъхната в ръката на мъртвеца. Зловеща шега, така жертвата ще може да плати на Харон, лодкаря на подземното царство, когато пресича река Стикс.

— И такива монети са били намерени у куртизанките?

— Със сигурност в ръцете на първите две, но после това престана или поне повече монети не бяха намерени.

— А дали всички жертви са работели за Домацила? Възможно ли е техният убиец да й има зъб? И ако е така, защо тя не напусне Рим?

— Според мълвата — отговори Силвестър, — искала е, но не кой да е, а самата Августа й забранила Очевидно Елена й е обяснила, как това би означавало, че Домацила вече няма доверие на императора; как ще предизвика общественото недоволство и ще привлече още по-голямо внимание към убийствата.

— А дали самата Домацила не е отговорна за тях?

— Домацила, тази дебела и отдадеш на удоволствията жена? Съмнявам се. Тя живее заради млякото с благовония, копринените одежди, клюките и покровителството на могъщите и прочутите. — Силвестър потри ръце. — Домацила притежава разкошна вила с градини край Есквилин. По време на гражданската война, когато Константин потегли към Рим, тя, заедно с Луций Руфин, бе сред най-пламенните му привърженици. Когато Максенций и неговият помагач Север започнаха да нанасят удари, Домацила и дамите й избягаха от Рим. Наеха лодка до Остия, а после кораб до Медиолан. А вилата й бе завзета от Север. Първо, заради нейния разкош; второ, за да докопа всичко по-ценно, което Домацила бе изоставила; и трето, за да претърси и да разбере дали не може да се намерят някакви важни документи.

— А какво стана със Север?

— Както знаеш, Константин разби войските на Максенций край Милвийския мост и потегли срещу Рим. Подобно на мнозина други, Север беше решил да смени господарите. Но късно една вечер го посетила млада жена. Когато на другия ден слугите влезли в спалнята му да го събудят, Север бил мъртъв, прободен с кама в сърцето, а от младата жена нямало ни вест, ни кост. После Константин влезе в Рим с главата на Максенций, Домацила се завърна и всичко вървеше по мед и масло, докато не започнаха убийствата.

Клавдия се загледа в трепкащото пламъче на светилника, поставен от Силвестър на земята. Трябваше да обмисли ставащото, да прецени дали не е прекалено опасно. Силвестър имаше право, това не бяха просто убийства на млади жени. Зад всичко известно се криеше и нещо друго. Клавдия се чудеше колко много знае този могъщ християнски жрец. Съвсем не беше странно, че Константин и Елена бяха благосклонни към това общество с неговите безброй шпиони и доносници в града и цялата империя.

— За какво мислиш, Клавдия?

— Какво ли ще е — внимателно започна младата жена, — ако тези убийства нямат нищо общо с Лициний? О да, той с радост ще научи за тях и ще бъде готов да се възползва от размътените води. Но ако Константин има таен враг, мъж или жена, а може би повече, които яростно негодуват срещу него? Които искат империята за себе си? Не, не! — Тя поклати глава. — Това е безсмислено. Константин контролира армията, войската го обожава. Ами ако… — продължи да размишлява Клавдия, — ако убийствата наистина нямат нищо общо с Константин, а с Домацила и нейната вила? Да — възкликна развълнувано тя, — ами ако Север е оставил нещо скрито там?

— Какво те кара да мислиш така?

— Може би някой иска да прогони Домацила от Рим? Да я подплаши и тя пак да побегне? Или тя знае нещо, или вилата й крие нещо, което убиецът иска да получи?

— Разбирам — засмя се Силвестър. — В това има смисъл. Затрудненията, причинени на императорското семейство и на църквата? Да, това е нещо…

— Което прилича повече на допълнителна атракция на арената! — подчерта Клавдия. — В края на краищата, Домацила и момичетата й са били наказани, не императорът.

— А убиецът?

— Някой, който иска да прикрие нещо и същевременно ненавижда Константин. Този убиец е майстор в занаята; сикарият е негов агент, който организира и изнудва хора като мъртвия търговец Арий да разпространяват компрометиращи листчета из града.

— Да, в това има логика.