Пол Дохърти - Имперски убийства

Клавдия му разказа за убийството в „Магариците“ и за пергаментите, които бе намерила.

— Е, това поне доказва нещо — тупна с обутия си в сандал крак Силвестър. — Тези убийства са предназначени да породят тревоги и безпокойство, те се гаврят с Константин и с християнството. Арий беше търговец на вино, нали?

— Да.

— Възможно е да е работил за някой агент на Лициний — обясни Силвестър. — За някой, който стои близо до Константин и който се опитва да дискредитира императора и нас посредством тези убийства.

— Значи, зад всичко стои Лициний?

— Да, Лициний и някой предател в двора на Константин.

— Но аз не мога да си го представя! — възрази Клавдия. — Всеки път, когато убива някоя куртизанка, убиецът рискува собствения си живот. Имам предвид убийството на някоя като Сабина, в сърцето на императорския дворец.

Силвестър поклати глава.

— Представи си, че Лициний е главината на колелото, той се намира в Никомедия и иска да осуети плановете на Константин, но спиците са неговите агенти в Рим.

— А обръчът на колелото? — запита Клавдия.

— Самият убиец, някой, близък до Константин.

— Но ти не отговори на въпросите ми. Ако дворцовият управител Бес, ако дори собствената майка на Константин биха били заварени с нож в ръка над трупа на една куртизанка…

— Тогава разкриването на убийствата щеше да е доста лесно — отвърна Силвестър. — Едната е убита, като излизала от баните, другата в атрия на една къща на Есквилин, третата в обществените градини, а четвъртата в самия дворец. Куртизанките живеят свой собствен живот. Те пазят тайни, да бъдат дискретни е част от занаята им. Например, ако един благороден патриций иска да се поразтуши и да се срещне с жената, която е пожелал, на място, достатъчно далеч от погледа на обществото…

— Тогава какво? — настоя Клавдия.

— Убиецът би могъл да бъде човекът, поканил куртизанката на тайна среща. Или по-вероятно, би дебнал жертвата си, докато накрая нанесе удара. — Силвестър въздъхна. — Макар да признавам, че убийството от миналата нощ е било по-трудно от другите.

Силвестър замълча и се вслуша в тъмнината.

— Какво има? — настръхна Клавдия.

— Нищо, стори ми се, че долових шум. О, би могло да бъде всичко. — Отново млъкна и вдигна пръст към устните си. — Чувала ли си за сикариите?

— Приказки и мълви. Сикарий 45 45 Sicarius(лат.) букв. убиец с кама, впоследствие наемен убиец — така са били наричани в десетилетията непосредствено преди опустошаването на Йерусалим привържениците на една крайна фракция на евреите зилоти, които се опитвали да пропъдят римляните и техните привърженици от Юдея. — Бел.ред. значи „човек с кама“, нали?

— Да, но в същото време означава и „наемен убиец“; човек, който върши убийства по договаряне.

— Но Рим е пълен с такива! Има толкова убийци, колкото и плъхове в отходните канали!

— Не, този мъж или жена, който и да е сикарият, е нещо по-особено. Искаш да се извърши убийство и то бива извършено.

— Как?

— Не знам — поклати глава Силвестър. — Край Тибър има една кръчма, наричат я „Троянският кон“. Тя е бедна, долнопробна и съмнителна. Държи я една вещица, отровителка, сводница на име Локуста 46 46 Вероятно алюзия с прочутата римска отровителка Локуста (ум. ок. 68 г.пр.Хр), използвана от Агрипина срещу мъжа й, император Клавдий и от император Нерон срещу доведения му брат Британик. В своите „Анали“ Тацит я нарича „маша на амбициозните“. — Бел.прев. . Тя е изкривена телом, но наред с това и духом. Единственото, което знам е, че сикарият иска много пари за услугите си. И когато го наемат, по някакъв начин оставят името на набелязаната жертва точно в тази кръчма.

— Защо тогава властите не я затворят?

— Първо, нямат доказателства. Второ, защо да затварят нещо, което самите те вероятно използват? И накрая, всеки път когато стражите са нахлували там, са намирали само клетката, но не и птичката.

— Значи казваш, че Локуста взема името на жертвата и го предава на сикария?

— Така изглежда и той трудно може да бъде вкаран в капана. Да кажем, че отида там и дам твоето име — Силвестър закачливо я смушка по рамото. — Едва ли ще го приеме. Всъщност бих изложил себе си на риск. Той щеше да поиска да разбере кой съм и откъде идвам. За сикария се знае, че екзекутира онези, които му създават неприятности.

— Но императорът или Августата биха могли да се намесят със сила или подкуп!

— Възможно е, но дали ще имат успех? Такъв като сикария работи за един господар, когато приеме задачата. Негодникът ще бъде нащрек и ще подуши капана.