Пол Дохърти - Имперски убийства

Клавдия се смъкна долу и тръгна по пътеката към парче изоставена земя. Дори в утринната светлина то изглеждаше усамотено и неприветливо. Някога го бяха използвали за екзекуции. Тук, според легендата, офицерът християнин Себастиан 42 42 Свети Себастиан, роден в Нарбона, мъченически загинал в Рим през III в., покровител на стрелците с лък. — Бел.прев. , бил убит със стрели. В пустошта отсреща се виждаше неговата запусната гробница, която служеше за вход към катакомбите отдолу. Клавдия винаги се чувстваше неспокойна на това място. Една нощ дойде тук и завари две грозни старици с боси нозе, непокрити глави и мъртвобледи лица заради бялата боя, с която ги бяха нацапали. Бяха загърнати в черно и монотонно припяваха заклинанията си, съпровождайки ги с вой като оплаквачки. Клавдия се скри. Магьосничеството и вещерството бяха обичайно явление в Рим и затова рядко я викаха тук нощем. На това място обикновено се събираха магьосници, които призоваваха сенките на нощта, копаеха земята с нокти и изливаха в дупките кръвта на черно агне или друго животно. В онази нощ Клавдия трябваше дълго да чака, скрита зад един надгробен камък, докато стариците свършиха обреда си или може би се умориха.

Сега беше сама тук, въпреки че по обгорялата трева можеше веднага да се разбере къде са палили огньове. Тя бавно тръгна напред. Нещо привлече погледа й: перата на черен петел, а край тях — белеещи се кости. Клавдия затвори очи и направи знак против Духа на злото. Стигна до входа на гробницата, наведе се и влезе, като се придвижваше извънредно предпазливо, защото стъпалата рязко се спускаха надолу в мрака. Нямаше и следа от светлинка. Сигурно беше първа. Клавдия бавно започна да слиза, вперила поглед в тъмнината, и точно над последното стъпало внимателно опипа стената. Въздъхна с облекчение, когато пръстите й докоснаха светилника и натопените в сяра клечки. Запали лампата с треперещи пръсти, огледа се и продължи да върви. Катакомбите бяха издълбани в меката скала под града. Първоначално тук бяха погребвани бедняци, но последователите на Христос започнаха да ги използват като места, където да се крият, дори за молитвени срещи. В тях тайно докарваха погубените на арената мъже, жени и деца, за да почиват в мир. За някои от мъртвите дори се говореше, че са светци, както ги наричаха християните, преминали направо в Рая чрез страдалческата си смърт. Отгоре на всичко Клавдия си спомни и приказките за вампири, които й разказваха като дете: за Мормо, ужасяващата жена с крака на магаре, или за ламиите, тези караконджули с кървави уста, които дебнеха да намерят деца и да ги изядат. Слабо осветени, тесни и завладени от плесента, катакомбите бяха подходящо място за такива кошмари.

С лампата в ръка момичето навлезе още по-навътре в тъмнината. От време на време спираше, за да запали пак фитила и внимателно следваше издълбаните в стената знаци с форма на риба. Катакомбите бяха опасни, в тях лесно се влизаше, но ако човек се изгубеше в лабиринта, можеше да остане погребан тук до края на живота си. Затова Клавдия спираше толкова често и проверяваше дали върви в правилната посока. Накрая проходът премина в нещо като малка кухина, където тя съзря мраморната пейка, открадната от един от мавзолеите край гроба на мъченицата Филомена.

Клавдия седна на нея. От дясната й страна започваше друг тунел. Бяха й дали подробни наставления: ако възникнеше опасност, той щеше да я изведе от гробището. Клавдия се засмя. Каква опасност? Не беше християнка. Но дори и да беше, християните нямаше от какво да се боят в Константиновия Рим. Бяха й казали да бъде тук в четвъртия час и тя пресметна, че е дошла навреме. За да се успокои, стана и тръгна наоколо, загледана в гробовете и различните надписи върху тях. Чу звук, някой тътреше крака в прохода. Загаси лампата и се притаи в един ъгъл, наблюдавайки входа. Появи се тъмна фигура. Клавдия облекчено въздъхна, когато свещеникът Силвестър със светилник в ръката влезе в преддверието.

— Тук ли си, Клавдия?

— Тук съм.

Тя тръгна да го посрещне и отново запали своята лампа. Силвестър запали и други в нишите на стените и седна до нея на пейката.

— Защо трябва да сме тук? — поде Клавдия. — Ти няма защо да се боиш от тези места, но аз ги мразя.

— От всичко трябва да се боим! — навъсено отвърна Силвестър. — Константин ни обеща много, но ще удържи ли на думата си? Не бива да се страхуваме от мъртвите, Клавдия. Те са с Бога. Живите представляват опасност. Не искам да ти губя времето. — Той се обърна, за да я гледа право в лицето. — Казват, че си като майка си, Клавдия, с изключение на очите. А сега вече виждам у теб и баща ти!