Пол Дохърти - Имперски убийства

— „Троянският кон“ ли?

— Знаеш с какво име се ползва. Аз бих отишъл там само с група гладиатори. Тогава тя спомена за Муран, каза, че й правел компания. Трябва да призная, че след това отношенията ни поохладняха. Искам да кажа, че познавам гостилниците и кръчмите в Рим: „Троянският кон“ е място, което човек трябва да заобикаля отдалеч!

— Потайна ли беше?

— Да, можеше да чурулика като врабче, но винаги усещах, че мислите й са другаде. Понякога дори в леглото ми се струваше, че не мисли за мен. — Парис шумно си пое дъх и въздъхна драматично: — Ти сама знаеш какво е да играеш, Клавдия, винаги си съсредоточен върху работата си. Но провесена на кука за месо? Ако бях на твое място, скъпа, щях да поговоря с Муран. Гладиаторите правят такива неща.

— А къде да го намеря?

Парис стисна раменете й:

— Не бързай толкова, пиленце! Дай ми целувчица!

Той протегна устни и затвори очи. Клавдия леко го целуна.

— Нямаш ли достатъчно приятелки тук? — присмя се тя.

Смехът на Парис беше по-остър:

— Погледни ме, Клавдия. И не бъди такава кучка! Имам хубав глас и онова, което Зосина нарича присъствие. — Той разтвори уста: — Собствените ми зъби. Знаеш ли какво става с актьорите, които…

Той не завърши изречението, но Клавдия много добре знаеше за какво намеква. Актьорите бяха всеизвестни с отношението си към жените. Дори в малката трупа на Валериан беше нещо обичайно да причакат някой актьор, който е орал в чужда нива, както се изразяваше Валериан. Актьор със счупени пръсти, осакатен крайник или разбита уста трудно можеше да играе на сцената, а когато леко се подхлъзнеше, вече можеше да го смяташ за паднал.

— Аз не съм по-различен от мъжете, с които си работила, Клавдия, и ти го знаеш. Много е приятно някоя знатна дама да те взема с носилка, но рано или късно човек си плаща сметката.

— Значи, остават момичетата като мен и Фортуната.

— Да, момичетата като теб и Фортуната. И така, къде работиш? В двореца ли?

Клавдия се усмихна:

— Винаги можеш да ме намериш там.

Той докосна с пръст върха на носа й:

— Тогава ще те намеря там.

Стана и се приготви да си тръгне. Клавдия забеляза, че глезените му са безупречни и че върви, без да накуцва, но в себе си призна, че действително човек трудно би могъл да си представи как Парис я гони по дългите проходи на катакомбите.

— Къде мога да намеря Муран? — подвикна тя след него.

— О, не ставай кучка, не ме карай да ревнувам! — извика в отговор той. — Къде мислиш? Върви в амфитеатъра. Като другите касапи, и той се подготвя за големите игри след няколко дни.

Клавдия го гледаше как се отдалечава. Знаеше, че й е казал истината. Фортуната е била шпионка, една от agentes in rebus, но личният й живот си беше неин собствен. Парис не се захващаше с момичета от театъра. Такива връзки пораждаха приказки, клюки, ревност и враждуващи лагери. Беше логично да е предпочел момиче като Фортуната, и тя съвсем разбираемо му беше отвърнала: случаен съюз, който носи изгода и удоволствие и на двамата. Но какво е търсела Фортуната в „Троянският кон“? И какви са били отношенията й с Муран? Клавдия се протегна. Това, че Фортуната бе ходила в тази кръчма, означаваше, че е открила нещо. Собственичката й Локуста имаше ужасна репутация, а според Силвестър „Троянският кон“ беше мястото за свръзка на сикария. Клавдия хапеше устни, докато следваше мислите си. Фортуната трябва да е видяла, чула или научила нещо. Или само е проучвала нещо и заради това е последвало жестокото й убийство? Замесен ли беше Муран? Клавдия изруга наум Августата и своя магистър Анастасий. Както обикновено, бяха й казали колкото е възможно по-малко. Тя изтри ръце в туниката си.

— Ако продължаваш да стоиш тук, ще те накарам да си платиш за мястото.

Клавдия се огледа. Един от плещестите пазачи вървеше към нея.

— Тръгвам си! — усмихна му се.

Тя излезе от театъра и прекоси препълнения със сергии площад, където амбулантни търговци и продавачи се блъскаха, провикваха, крещяха или на висок глас хвалеха стоката си. Клавдия си проби път през множеството и влезе в една гостилница в края на уличката. Беше мръсно, масите бяха покрити с мазнина, но наденичките бяха горещи и вкусни, макар и корави. Тя започна да се храни бързо, обмисляйки наученото. Ако Фортуната е познавала Муран, тогава Муран би могъл да изясни нещо от загадката. Клавдия привърши, стана и тръгна по алеята.

— Господарке! Господарке!

Тя се обърна. Към нея търчеше хлапак с тояга в ръката. Клавдия позна своята, която бе оставила в катакомбите. Мърлявото момче с дупки между зъбите я набута в ръцете й.