Пол Дохърти - Чашата на призраците

— А северните княжества? — попитах. — Фландрия, Брабант, Ено?

— Слаби са — рязко отвърна мосю Симон. — Могат да бъдат завоювани. Само че Филип разбра на свой гръб, че не е толкова лесно, колкото си мисли.

Кимнах в знак на съгласие. Най-добрите армии на Франция, цялото й рицарство, бяха претърпели унизително поражение от фламандските копиеносци при Куртре.

— Но Филип още продължава да мечтае — мосю Симон говореше сякаш на себе си. — Едуард Английски умря миналия юли недалеч от шотландската граница, все още твърдо решен да вземе това кралство под своя власт. Прекият му наследник, Уелският принц, Едуард от Карнарвон, не е излят от същия калъп като баща си — той е изтънчен човек, поет. Той прекрати войната с Шотландия и забърза на юг към охолствата на Лондон и любящите прегръдки на близкия му приятел Пиърс Гейвстън, гасконец, син на вещица, или поне така се говори. Каквато и да е истината, Едуард обича Гейвстън повече от всеки друг на света.

— И все пак ще се ожени за Изабела?

— Два проблема избуяха като плевели — мосю Симон ми намигна. — Едуард от Карнарвон отказва да повярва на скалъпените обвинения срещу тамплиерите.

Сърцето ми се изпълни с топли чувства към този принц, когото никога не бях срещала.

— Това беше голяма изненада за Филип — прошепна мосю Симон. — Но второто беше дори още по-голяма обида. Едуард от Карнарвон изглежда, как да кажа, обзет от изключителна неохота да изпълни задълженията си по договора и да се ожени за дъщерята на Филип, Изабела.

— А какво общо има това с мен?

— О, много неща — мосю Симон заби поглед в пода, потънал в собствените си мисли. — Знам това — прошепна той. — Наистина го знам, наясно съм с кроежите на кралете. В крайна сметка — той вдигна глава, — Едуард Английски е безхарактерен и слаб човек. Той играе игри, но рано или късно ще се пречупи пред исканията на Филип. Тамплиерите в Англия ще бъдат арестувани, а орденът — унищожен. И, което е по-важно, Едуард от Карнарвон ще направи, каквото Филип Френски му каже. Ще се ожени за Изабела — независимо дали във Франция, или Англия, но този брак ще се състои. Бил съм на този обвит от мъгли остров, населен от грубо говорещи хора. Филип Френски иска да организира домакинство на младата си дъщеря, да я придружи до Англия. В много отношения това ще означава доживотно изгнание. Както можеш да си представиш, Матилда, малцина изгарят от желание да я придружат.

— И аз трябва да тръгна с нея?

Търговецът ме потупа леко по бузата.

— Това е най-безопасното място за теб. Преследването на тамплиерите ще продължи. Филип ще поиска да бъдат изготвени списъци. Само въпрос на време е някой бдителен правник, преглеждащ подобни списъци, да се зачуди къде е изчезнала Матилда дьо Ферер, племенницата на твоя чичо. Ще те търсят. Току-що си стигнала двадесетата си година — което е по-важно, ти си свързана с Ордена на тамплиерите, независимо колко незначително е положението ти. Марини и други кралски министри ще те разпитват. Съхраняваш ли някаква част от богатствата му? Знаеш ли къде е скрита някаква част от тези богатства? Известно ли ти е местонахождението на други тамплиери? Пренасяла ли си съобщения? Имаш ли някакви сведения? Матилда, твоят чичо беше висш служител на ордена — затова ти си ценна. Можеш да бъдеш използвана, подложена на мъчения, за да бъдат изтръгнати лъжливи показания. О, не се тревожи, ще бъдат предприети търсения, но дотогава, ако е рекъл Господ, ти вече ще си заминала.

— За Англия? — ахнах. — С принцеса Изабела? — надигнах се на стола си и, колкото и да се опитвах, не можах да спра тръпките, все едно бях обхваната от внезапен пристъп на треска. Цепениците в огнището пукаха, избухваха пламъци, прехвърчаха искри, стелеше се черен дим. Гласовете в къщата звучаха кухо. Намирах се на кръстопът. Можех, ако поискам, да стана от стола, да изляза от тази къща и да се върна в майчината си ферма. И въпреки това щях да отнеса там със себе си само ужас. Когато кралските сержанти пристигнеха, нямаше да пожалят една самотна жена или нейната дъщеря, също оказала се достатъчно глупава, за да не избяга.

Мосю Симон сграбчи китката ми с изненадваща сила и я стисна здраво.

— Това е всичко, което мога да сторя за теб, Матилда. Да останеш тук е опасно. Да се върнеш при майка си е дори още по-рисковано. Видяла си достатъчно от Париж, Матилда! Да не искаш да станеш просякиня, да се присъединиш към престъпните банди, върлуващи из Латинския квартал? Да чакаш деня, в който ще те арестуват за кръчмарска свада, за някое престъпление или измама? И ти ще се озовеш в каруцата на път за Монфокон. А дали пък някой сводник няма да те отвлече, за да станеш една от неговите блудници? Трябва да узная решението ти: да или не?