Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

— Виждала съм снимки на тези статуи — рече Кели. — Как са могли местните туземци да преместват толкова тежки предмети?

— Добър въпрос — кимна Нейбингър. — Съществуват няколко теории, нито една от тях не е достатъчно правдоподобна.

— В такъв случай — намеси се фон Сеект — може би червенокосите пришълци имат пръст в тази работа. Или пък са оставили нещо, с чиято помощ туземците са се справили с тази непосилна задача. Някаква антигравитационна платформа или магнитен…

— Има ли доказателства за съществуването на този страж? — прекъсна го Търкот. — Нещо от рода на скакалците, кораба-майка, или находката в пирамидата?

Нейбингър поклати глава.

— Не. Не знаем много и за миналото на тези островитяни. Нямаме представа защо са издялали тези статуи и как са ги отнесли до брега. Съществуват толкова много бели петна в историята на този остров. От време на време някоя археологическа експедиция открива по нещо, но все още недостатъчно.

— Значи и за нас има надежда? — рече заинтригувано Търкот.

— Може би стражът все още е там — предположи Кели.

— Надявам се, че там има нещо — добави Търкот, загледан през рамото на Шулър в екрана. — Защото някой вече ни диша във врата. И без това не вярвах, че генерал Гулик ще се откаже толкова лесно.

Въздушно пространство, Тихия океан

— Положението ще се влоши, преди накрая да се оправи — произнесе философски Търкот.

— Какво ще правим? — попита Кели.

— Според сателитната информация отпред също си имаме компания. Изглежда, че са вдигнали няколко изтребителя, за да ни видят сметката окончателно.

— Тогава къде е обещаното оправяне?

— Е, винаги става по-добре, след като работата се оплеска. Или това, или си отиваш от този свят.

— Ама че философия — промърмори Кели.

Вдигната от „Ейбрахъм Линкълн“, една ескадрила Ф-16 кръжеше насред океана, очаквайки целта да навлезе в обсега на нейните ракети. Но така и не дочака, след като в пространството наоколо неочаквано изникнаха малки сияещи сфери и всички машини изгубиха мощност.

Генерал Гулик затвори очи, заслушан в паническите възгласи на пилотите, изгубили управление над своите самолети. Той смъкна слушалките и огледа кабината.

— Накъде летим?

— Следваме маршрута на „Скакалец четири“ — докладва пилотът и кимна към монитора, където се виждаше червена пунктирана линия. Тя пресичаше територията на Колумбия и продължаваше на юг в океана.

— Антарктида? — попита Гулик. — Но там няма нищо.

— О, не съвсем, сър. На този курс има една островна група. Великденските острови.

— Великденските острови? — повтори Гулик. — Че какво толкоз има на тези Великденски острови, мътните ги взели? — Генералът не дочака отговор. Включи предавателя и се свърза с адмирала на „Ейбрахъм Линкълн“. Последва петминутен спор, породен от факта, че в момента адмиралът имаше по-важна задача — спасяването на падналите самолети. В края на краищата бе постигнат компромис — по-голямата част от съдовете обърнаха на юг и поеха с пълна мощност към Великденските острови, докато няколко разрушителя останаха да приберат екипажите.

Търкот видя как блестящите точки на очакващите ги самолети изведнъж изчезнаха от екрана. Усещаше неясна тревога, въпреки позитивното развитие на нещата.

— Продължавай, професоре. Какво още можеш да ни кажеш за Великденските острови? — настоя той.

— На главния остров има два големи вулкана. Рано Рараку в югоизточния край и Рано Као. И двата имат малки езера в кратерите си. Тъкмо по склоновете на Рараку са разположени кариерите, в които са били издялани фигурите. Някои от тях все още се въргалят там — в различен стадий на изработка. Интересно е да се отбележи, че по главния път от Рараку също са издигнати статуи, което кара някои изследователи да смятат, че е бил предназначен за тържествени процесии.

— По време на церемониите, посветени на червенокосите? — вметна Кели.

— Може би. Представете си само какви невероятни усилия са били полагани при изработването и преместването на тези каменни създания! Неминуемо това е оставило тежък отпечатък върху икономическото развитие на острова и вероятно накрая жителите му са въстанали срещу непосилните задължения.

— Значи Рараку си заслужава да се види? — попита Търкот.

— Сигурно — сви рамене Нейбингър. — Интересното е, че на билото на другия голям вулкан — Рано Као — жителите са построили по-малко, тайно селище, което нарекли Оронго. Езерото в кратера е с диаметър почти два километра. Недалеч от бреговете на Као, в океана има малък остров на име Мото Нуи, където гнездят един местен вид птици — морски рибарки. В древни времена, веднъж в годината, в Деня на човека-птица, всички младежи се спускали от склоновете на планината, преплували до Мото Нуи, вземали по едно яйце от рибарка и първият, който се връщал, бил обявяван за човек-птица на съответната година.