Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

Нейбингър погледна към екрана.

— Аспасия оставил стража активиран, а „изтребителите фу“ трябвало да действат като разузнавачи, в случай че някой ден войната промени своя ход и неговите сънародници се завърнат в тази част на космоса. Очевидно, досега това не е станало. Но изглежда бунтовниците също са знаели, че стражът е активиран и се опитали да оставят послание до своите сънародници. Тук вече идваме и до някои важни обяснения за загадките на пирамидите. Всъщност, те са космически маяци, издигнати от бунтовниците с примитивните средства, с които са разполагали, и с помощта на къртовския труд на местните жители. Целта им била да дадат знак отдалеч за присъствието на бунтовниците на Земята. Бомбата също е тяхно дело. Аспасия знаел, че е в ръцете им, но не можел да им я отнеме, без хората да узнаят за свръхестествените му способности, а това щяло да промени историята. Пък и съществувала опасност бунтовниците да я взривят. Всъщност, несъгласните не били чак толкова много. Общият брой на аирлианската колония на Земята никога не надхвърлял няколко хиляди души, а след унищожаването на базата повечето от тях се разпръснали и заживели сред хората. Тъй че теорията на Йоргенсон за преселението е съвсем вярна. Съществуват множество връзки между всички древни цивилизации и има съвсем конкретни причини те да бъдат създадени приблизително по едно и също време, но не защото хората са се научили да прекосяват океана. Причината е в разрушаването на Атлантида и разпръсването на аирлианците по Земята.

— Видях една пирамида, подобна на стража, но по-малка, в подземията на Дълси — призна Търкот.

— Да, това е компютърът, който бунтовниците са скрили — кимна Нейбингър. — Не може да се сравни по мощност със стража, но все пак е далеч по-усъвършенстван от най-доброто, с което можем да се похвалим. Гулик и хората му вероятно са го измъкнали при разкопките в Джамилтепек.

— А после Гулик е наредил да го задействат — добави Търкот още едно парче в мозайката.

— Така е — съгласи се Нейбингър. — Но след това събитията съвсем не потръгнали така, както Гулик е очаквал. Вече не той, а компютърът на бунтовниците държал всичко под контрол. Включително и него. Компютърът искал да се добере до кораба-майка. Така бил програмиран, защото някога корабът представлявал единственият начин за връщане на родната планета.

Фон Сеект се обърна към Дънкан.

— Нали ви казах, че не бива да позволяваме да включват кораба? Генерал Гулик и хората му можеха да предизвикат гнева на жестоките противници на пришълците върху Земята!

— Не мисля, че Гулик е съзнавал какво върши — намеси се Търкот, докато търкаше слепоочията си.

— От заплахата, която е тегнела над аирлианците, са изминали няколко хиляди години — отбеляза Дънкан. — Възможно е…

— Нищо не е възможно! — прекъсна я гневно фон Сеект и посочи екрана зад нея. — Това нещо все още работи. Също и „фу“-тата, които то управлява. Пострадали ли са от времето скакалците? Какво ви кара да мислите тогава, че и противниците не дебнат някъде сред звездите, за да унищожат Земята при първия сигнал? Аирлианците са изключили двигателите на кораба-майка, защото са знаели, че губят войната!

Лиза Дънкан кимна.

— Такова решение не е от нашата компетенция. Ще трябва да доведем тук президента.

Златистото сияние внезапно побледня, после вътре се оформи триизмерно изображение. Виждаше се небе след изгрев слънце и редица от черни точки, плъзгащи се по него.

— Това пък какво е? — попита Дънкан.

— Може и да не успеете да извикате президента — засмя се Търкот. — Това са изтребители, които, изглежда, идват към нас.

Рапа Нуи (Великденски остров)

Гулик седеше в задната част на просторния флотски хеликоптер, приземил се в единия край на пистата, и слушаше на командната честота как върви подготовката за нападението. Разполагаха с достатъчен бомбен товар, за да превърнат вулкана в безформена купчина от камъни. След това — Гулик разтърси глава, напоследък му се струваше, че все по-трудно владее мислите си… след това ще се върне и ще се заеме с изравянето на кораба-майка. А после… после…

— Сър, да не ви е лошо? — попита разтревожено флотският лейтенант. Не знаеше какво става, но в едно бе сигурен — че всички здравата са се забъркали в голяма каша.

— Нищо ми няма — сопна се Гулик.

— Сър, „фантоми“! — обяви операторът от радарния монитор. — Излизат от гърлото на вулкана.