Робърт Дохърти - Зона 51 - Отговорът

Едва сега се изправи и се заслуша в репликите в шлемофона, които си разменяха останалите парашутисти. Все още никой не беше открил аирлианския кораб. Търкот докладва за местоположението си и ситуацията, сетне доближи единствената врата и я отвори.

Далечният край на дългия коридор бе ярко озарен от прожектора на кръжащия отвън АХ-6. Търкот виждаше ясно увисналите на ремъци снайперисти, както и ярките точици на лазерните мерници, които играеха по стените на коридора. Той задейства миниатюрния инфрачервен предавател върху шлема си, за да го идентифицират като „свой“.

На височина хиляда и петстотин метра полковник Спиърсън дирижираше атаката с помощта на пет различни радиопредавателя. Парашутистите вече бяха проникнали в централната сграда. „Птичките“ се носеха из райони на лагера, търсейки противникови цели. Той се извърна към Дънкан.

— Сега вече ще се реши — всичко или нищо.

— Започвайте.

Спиърсън си пое въздух и даде заповед за начало на основната атака.

Търкот изрита вратата при разклонението на коридора, стиснал презаредения автомат с лявата си ръка. Видя двама стрелци, облечени с камуфлажни униформи, обърнати с гръб към него, и ги повали с кратък откос.

— Който е смел, побеждава! — извика той девиза на САС, докато се прокрадваше по коридора. Зад ъгъла се натъкна на четирима парашутисти, които бяха заели позиции край затворена врата. Единият от тях бе пъхнал дулото на автомата си в процепа на вратата и пускаше откъслечни откоси, за да държи противника вътре в напрежение. От другата страна на коридора се зададе Ридли, придружен от още хора. Търкот се облегна на стената и остави на професионалистите да си вършат работата по почистването на сградата.

„Птичките“ също се спускаха надолу покрай етажите на сградата, изпреварвайки хората от САС с едно ниво. Снайперистите поваляха всичко, което се движи, а пилотите използваха за същото миникартечниците. На противниковите войници в сградата не оставаше друго, освен да лежат неподвижно, под постоянния дъжд от куршуми.

Други две „птички“ обстрелваха казармите в далечния край на площадката. Зад една от сградите неочаквано се появи първата бронирана кола и хеликоптерите съсредоточиха огъня си върху нея.

В този момент се появиха четирите „Апачи“ и посрещнаха бронираната кола със залп от ракети „Хелфайър“. Още първите две попаднаха в целта и автомобилът избухна в пламъци.

Две САМ-2 — изстрелвани от рамо ракети „земя-въздух“ с топлинно насочване и следователно неуловими за „катериците“ — се врязаха в корпуса на един от „Апачите“. След секунди машината се превърна в ярко огнено кълбо.

— Мама му стара! — изруга полковник Спиърсън, когато забеляза, че един от хеликоптерите е изчезнал от екраните и чу виковете на сваления пилот, преди връзката да бъде прекъсната. Той нареди на пилотите от Ф-18 да маркират с лазерен показалец подвижните мишени, за да бъдат засечени от самонасочващите се бомби на изтребителите.

Лиза Дънкан седеше неподвижно, загледана в угасналата зелена точка на екрана. Знаеше какво означава това — двама мъртви пилоти.

— Време е да се приземим — рече тя на Спиърсън, който я погледна навъсено, сякаш бе готов да спори, но после промени мнението си.

Възползвайки се от предимството на изненадата, по-добрата си подготовка и подходящото въоръжение, парашутистите вече приключваха със съпротивата в сградата. Търкот ги следваше по етажите, докато лично не се увери, че сградата е чиста, с изключение на онова, което се криеше зад яките стоманени врати на приземния етаж.

Една от „птичките“ бе поразена от картечен огън и опита аварийно кацане. В мига, когато корпусът й се удари в земята, екипажът й, състоящ се от четирима души, изскочи навън и бе въвлечен в наземната престрелка.

Пилотите от останалите хеликоптери продължаваха стрелбата, за да попречат на нови контраудари с преносими противосамолетни ракети. Огромният разход на муниции заплашваше скоро да ги остави без никакви резерви.

Приближи се ято Ф-18 и свръхточните им бомби, следващи невидимите лазерни показалци, нанесоха ужасяващи поражения. Ефектът бе потресаващ.

— Една минута! — обяви пилотът.

Полковник Спиърсън включи микрофона.

— Свалете ни с първата вълна! — нареди той. Пилотът погледна през рамо към Дънкан и тя кимна. „Блекхоук“ се наклони надолу, право към експлозиите, които озаряваха долината.

Малко след това хеликоптерът докосна земята и Дънкан скочи от рампата, следвайки Спиърсън. Почти веднага машината се вдигна право нагоре.