Робърт Дохърти - Зона 51 - Отговорът

— Как ще се извърши десантът? — попита Търкот. — От голяма височина?

— Да — кимна англичанинът, познал в събеседника си специалист. При височинните скокове парашутистите отваряха незабавно миниатюрните куполи на парашутите си, които оставаха невидими за радарите на противника, а самолетите се отдалечаваха незабелязано, без да навлизат в опасния обсег.

— В такъв случай, бих искал да ме включите в групата.

— Чудесно — кимна Спиърсън.

— Е, добре… — надигна се Дънкан, но полковникът я прекъсна.

— Сега аз имам няколко въпроса. Какво ще стане, ако хората от „Тера-Лел“ наистина разполагат с извънземни оръжия?

— Нали затова отиваме там? — отвърна Дънкан.

— За друго питам. Дали няма да ги употребят срещу нас? — Спиърсън изглеждаше загрижен.

— Съмняваме се, че са имали някакъв конкретен напредък в тази насока — притече се на помощ Зандра. — От известно време ги държим под наблюдение. Хора като тях едва ли щяха да пропуснат случая да излязат с толкова ценна стока на международния оръжеен пазар.

— Какви са инструкциите за действие? — обърна се Спиърсън към Дънкан.

— Ако срещнете съпротива, използвайте цялата налична сила за нейното потушаване — отвърна безстрастно тя. — Дадохме им възможност да си сътрудничат с нас, но те отказаха. Съветът за безопасност на ООН смята, че това е точно една от ситуациите, в които трябва да проявим решителност, ако не искаме образци на аирлианско оръжие да попаднат на неподходящо място.

— Разбрано — кимна като дисциплиниран войн Спиърсън. — Е, време е да се приготвяме.

Търкот стана и последва полковника.

— Майк? — спря го Лиза Дънкан.

— Да? — той я погледна учудено. За първи път се обръщаше към него с малко име.

— Пази се.

Търкот се усмихна, после се сети нещо.

— Знаеше ли за аирлианския кораб, който са намерили руснаците?

— Не.

— Жалко. Всъщност, това сега едва ли има значение. Добре де, ще се пазя. Обещавам ти да се навеждам, когато видя куршум.

— И не само тогава — погледна го разтревожено Дънкан.

Търкот спря. Известно време двамата се гледаха мълчаливо.

— Добре — кимна неловко накрая. — Трябва да вървя.

— Ще се видим в лагера — рече Дънкан.

Търкот се обърна и изкачи металната стълба до палубата. Духаше лек, приятен ветрец, наблизо десантната група вече се беше събрала и преглеждаше снаряжението. Всички носеха прибори за нощно виждане и стъклата им хвърляха червеникави отражения.

Към него се доближи неясна фигура.

— Ти ли си Търкот?

— Да.

— А аз — Ридли. Командир на парашутния десант. Двайсет и първи, САС 2 2 Специални въздушни десантни части. — Б.ред. . Казаха ми, че идваш с нас?

— Вярно е.

— Сигурно знаеш какво правиш. Скачаш последен и ако вземеш да ни се пречкаш, ще ти тегля куршума, пък после нека ми е мъчно. Разбрано?

— Разбрано.

— Търкот — промърмори Ридли. — Мирише на нещо френско.

— Аз съм канук — произнесе Търкот. Бяха спрели пред входния отсек на един товарен С-2.

Ридли му подаде парашута.

— Лично съм го сгъвал. Какво, по дяволите, е канук?

— Пофренчен индианец. Родом съм от Мейн. Там има много гори — той се зае да си нагласява парашута. Не беше притеснен от поведението на Ридли, прекарал бе по-голямата част от живота си сред подобни типове. Освен това знаеше, че момчетата от САС са превъзходни специалисти, на които може да се разчита в труден момент.

Скоро бяха готови и се качиха в самолета. С-2 бе най-големият самолет на борда на „Вашингтон“. Обикновено се използваше за прехвърляне на персонала до брега и обратно, но сега в товарния отсек се бяха разположили шестнадесет тежко въоръжени парашутисти, притиснати плътно един към друг.

Облъхна го познатата миризма на изгорял керосин, която му напомни за други подобни операции. Задната рампа се вдигна и самолетът започна да рулира към позиция за излитане. Шумът от двигателите рязко се усили и металният под затрептя. Търкот усети движението, след минутка сякаш увиснаха в безтегловност и после започнаха да набират височина, следвани от ято хеликоптери.

— Десет минути! — обяви командирът на отряда в ларингофона и гласът му отекна дрезгаво в слушалките на останалите.

Търкот прегледа отново снаряжението си. Беше единственият с единичен парашут. Всички останали бяха разпределени на двойки — по двама на парашут, привързани с общи ремъци. Търкот виждаше за първи път подобна система да се използва за военни цели. Обикновено парашутите с двойни ремъци се прилагаха при обучение на новаците.