Робърт Дохърти - Зона 51 - Екскалибур

— Нарича се Екскалибур — каза Асим. — Стисни дръжката, фараоне. Извади меча от кристала.

Хуфу се пресегна и сграбчи дръжката. Напъна леко и ножницата без видимо усилие се измъкна от кристала.

— Сега извади меча, господарю.

— Защо? — поколеба се Хуфу.

— Защото той ще отключи червения камък, който поставихме на върха на пирамидата, за да може да действа, както му се повелява.

— А не е ли неразумно? Какво ще стори камъкът?

— Казвам ти, каквото са ме учили, господарю. Това е много важно.

Хуфу понечи да изтегли меча. Дръжката се разтресе и вибрациите й се предадоха на тялото му. Острието се показа докрай.

Хуфу се олюля и отстъпи назад. Кухината се изпълни с ослепително златисто сияние. Хуфу премигна стреснато, когато гладко шлифованите стени трепнаха и оживяха. По повърхността им пробягаха неясни изображения, толкова бързо, че той не беше в състояние да ги проследи: грамаден златен палат, пред който построената от фараона пирамида щеше да е като джудже, разположен на хълм над красив град от бял камък и заобиколен от седем напълнени с вода рова; прояден от вълните остров с три вулканични планини в краищата му, усамотен насред океана; скалиста, безжизнена пустиня с планини, заобикалящи пресъхнало езеро; заснежена равнина, скована от могъщи ледове; чудна страна, където пясъкът бе червеникав, а хоризонтът — закрит от планини, и още картини, сменящи се с нарастваща скорост. По някакъв неуловим начин той чувстваше връзка с тези места.

Внезапно стените почерняха, после се появи друго изображение: небе, обсипано със звезди, но толкова много, че Хуфу дори не можеше да ги преброи, и тези звезди се движеха трескаво и описваха кръгове върху стените.

Отново чернота, а сетне нова картина: този път на повърхността над тях, но погледната под ъгъл, поради който в началото се затрудни да разпознае местността. Виждаше Сфинкса и отвъд него завоя на Нил, но от голяма височина, и му трябваше време, за да си даде сметка, че вероятно така изглежда всичко, погледнато от върха на Голямата пирамида. Освен това червеният камък сияеше, сякаш вътре в него бе запален огън.

Сред червеникавото сияние се показа човекоподобна фигура, досущ като разположената между лапите на каменното чудовище статуя. Само дето тази фигура беше прозрачна.

Хуфу още се бореше с всички тези чудеса, когато фигурата неочаквано заговори. Говореше с напевен, но съвършено непознат за Хуфу език.

— Разбираш ли какво казва? — обърна се той към Асим, но шепнешком, сякаш се боеше, че фигурата ще ги чуе.

— Това е езикът на Боговете, господарю. Учил съм го, доколкото познанието за него се е съхранило в нашето съсловие.

Хуфу махна нетърпеливо с ръка на жреца да превежда.

— Надявахме се Голямата пирамида да повика нови Богове — заговори Асим, извил глава на една страна и затворил очи, изцяло съсредоточен върху превода. — Такъв беше нашият план, но не се получи. Вместо това дойдоха враговете. — Асим протегна здравата си ръка и посочи с пръст. — Дойдоха от небесата.

Хуфу погледна към тавана на кухината. Над него се простираше нощно небе. Нощта бе съвсем ясна, без нито едно облаче.

— Какви са тези врагове? — попита той, но Асим не го слушаше.

— Древният враг на Боговете — отвърна накрая. — Убиецът на всичко живо. Враг, надарен с търпението на… — Асим поклати глава. — Тази дума не ми е позната, но символизира търпение на камък, безкрайност. А най-точният превод на враговете е както когато се събират скакалците — рояк, гъмжилото.

Хуфу бе виждал рояци от скакалци, толкова гъсти, че превръщаха деня в нощ. Опита се да си представи какъв ще е този рояк, че да плаши дори Боговете, но не можа. Видението продължаваше да говори, с глас почти като песен на птица.

— Червеният камък — който наричат Главния страж — ще спре древните врагове — оповести Асим и в същия миг фигурата млъкна. — Екскалибур контролира силата на Стража. Докато мечът е в ножницата, Стражът не може да действа. Вие го извадихте и сега той е задействан. Главният страж ще се пребори с Древния враг.

Хуфу се обърна към жреца.

— Как ще го направи този Главен страж? И какъв е този Древен враг?

Асим гледаше нагоре. После посочи изображението на тавана, където се виждаше небето над пирамидата.

— Този враг, господарю.

Хуфу вдигна глава и се облещи. Високо в небето се виждаше тъмна точка, която бързо се увеличаваше. Докато се спускаше, тя постепенно придобиваше ясни очертания и Хуфу почувства, че стомахът му се свива от страх. Това беше грамаден черен летящ паяк — единственото, на което му заприлича. Имаше осем крака, стърчащи от овалното тяло. Беше толкова голям, че сянката му покриваше цялата пирамида.