Робърт Дохърти - Зона 51 - Екскалибур

Жрецът не бе произнесъл нито дума, откакто му подаде скиптъра, но така гласеше законът в Египет — никой не можеше да заговори фараона преди той да му е позволил.

— Асим.

— Да, господарю?

— Какво ни чака? — Хуфу не спря, докато говореше; слизаше все по-надолу. Подметките му стържеха по гладките камъни.

Гласът на Асим бе притихнал, но рязък.

— Това са Пътищата на Росту, построени от самите Богове през Първата епоха, преди управлението на Сенките на Боговете и много преди да дойдат на власт фараоните. Знае се, че тук долу има шест дуата. Бих казал, господарю, че слизаме в един от тях.

— Не си ли идвал в тези дуати?

— Не, господарю. Ходил съм само там, където е изисквал от мен дългът.

Хуфу овладя раздразнението си, породено от потайния начин, по който му отвръщаше жрецът.

— А дуатът, в който отиваме сега?

— В този, господарю, не съм идвал никога. Говори се, че в един от тези дуати се намира Архиварната — историята на времето преди началото на всяка друга история. Времето, когато Боговете са властвали отвъд хоризонта, далеч преди Първата епоха в Египет. Старото царство на Боговете, отвъд Великото море.

Хуфу не се интересуваше нито от историята, нито от Боговете, а само от бъдещето.

— Казано е също, че там се намира Граалът, който крие дара на вечния живот.

Асим кимна.

— Така е казано, господарю.

— Но ти не мислиш, че отиваме при него?

— Не е изключено, господарю. Завещано е, че ще получим Граала, когато Боговете се завърнат, и пак ще се присъединим към тях. Дали пък построяването на Голямата пирамида не е край на дълговечния план, започнал още в началото на Първата епоха? Дали вече не сме си върнали благоразположението на Боговете? Що се отнася до мен, не съм зървал нито Архиварната, нито Граала, господарю.

— Може би не си се вглеждал достатъчно внимателно — подметна Хуфу и си помисли с гордост, че изграждането на пирамидата наистина е подвиг, достоен за Боговете. Макар че разполагаха с готови чертежи, инженерите му неведнъж даваха воля на опасенията си, че не ще съумеят да се справят. Други, преди тях, бяха опитвали подобни строежи на различни места и в по-малък мащаб, ала неизменно се бяха проваляли, а постройката в Сахара направо се бе срутила. Като използва практическите умения, натрупани от тези опити в продължение на векове, и като се уповаваше на плана на Боговете, Хуфу от самото начало се бе изпълнил с увереността, че ще успее — както и стана накрая.

Стигнаха едно разклонение. Пътят надясно бе равен. Другият се извиваше вляво и слизаше надолу. Хуфу бе предупреден накъде трябва да върви, макар че никой от предците му не бе слизал долу. Фараоните управляваха на повърхността — тук, под земята, властваха Боговете.

Той свърна наляво. В тунела бе хладно, ала въпреки това лицето му бе обляно в пот. Той, който бе наблюдавал как обезглавяват по негова заповед десетки хиляди, пълновластният господар над живота на своите поданици, изпитваше страх за първи път, откакто бе седнал на трона. Но под покривалото на страха се спотайваше надеждата, защото Хуфу непрестанно си повтаряше онова, което му бе казал баща му — че някъде в края на Пътищата на Росту, скрит под земната кора, лежи ключът към безсмъртието, златният Граал, обещан им от Боговете. И че ще настъпи ден, когато Боговете ще го предадат на онзи, когото са избрали. Въпреки песимизма на Асим дали днес не бе този ден и нямаше ли да е той избраникът? В края на краищата, както сам Асим бе отбелязал, негово дело беше завършването на Голямата пирамида след двайсет години къртовски труд — истинско чудо на света, сътворено според плановете на Боговете. Той бе поставил и червения камък, извлечен от Асим и другите жреци една нощ на повърхността от дълбините на пустинята.

Тунелът свършваше с каменна стена. Асим свали медальона от шията си и го постави в едва забележима вдлъбнатина в центъра на камъка. Появиха се очертания на врата, после стената се плъзна нагоре. Асим пристъпи вътре и даде знак на фараона да го последва. Хуфу прекрачи прага и се озова в малка кръгла кухина, широка двайсетина стъпки. В центъра на кухината стърчеше висок тесен червеникав кристал — начупената му повърхност хвърляше отблясъци. От върха на кристала се подаваше дръжка на меч. Хуфу пристъпи напред, привличан неустоимо от кристала. Асим вървеше до него. Сега вече и двамата видяха, че в кристала е вдълбана покрита с орнаменти ножница. Никога преди това фараонът не бе виждал такъв кристал, нито толкова фино обработен метал.