Мери Додж - Сребърните кънки

Когато музиката свиреше бавно, шествието сякаш пълзеше като уплашено; когато засвири оживено, съществото се втурна напред със скок, бързо се запровира през арките, навиваше се на кълбо, усукваше се, огъваше се, без да променя формата си, докато пронизителният вик на тръбата не се издигна над музиката — тогава то внезапно се превърна в момчета и момичета, застанали в двоен полукръг пред павилиона на мадам ван Хлек.

Петър и Гретел са в средата — пред останалите. Мадам ван Хлек тържествено се изправя. Гретел трепери, но чувствува, че трябва да вдигне очи: към красивата дама. Не чува какво казва тя — такова жужене е наоколо. Мисли си, че трябва да се опита да направи поклон, както се покланя майка й на господин доктора, но изведнъж в ръката м слагат нещо лъскаво и тя извиква от радост.

После се осмелява да се огледа. И Петър държи нещо в ръце. О, какъв блясък! — извиква тя и ехото прозвучава, докъдето поглед стига: „О, какъв блясък!“

А сребърните кънки искрят на слънцето и хвърлят светли отблясъци върху две щастливи лица.

Мъвроу ван Хент изпраща букетите си по един малък посланик. Един за Хилда, един за Карл, а другите два за Петър и Гретел.

При вида на цветята Кралицата на кънките вече не може да се владее. Със светнал благодарствен поглед тя слага кънките и цветята в престилката си, притиска я до гърдите си и се втурва да търси баща си и майка си в разпръскващата се тълпа.

Може би се учудихте, когато разбрахте, че Раф и съпругата му са на състезанието — щяхте да се учудите още повече, ако бяхте с тях вечерта на този весел двадесети декември. Човек, видял Бринкъровата къща върху замръзналото тресавище, намусена, с изкривени като от ревматизъм стени, с покрив като нахлупена над очите широкопола шапка, никога: не би предположил какви радостни мигове преживяват вътре. А от деня навън не бе останало нищо освен ярката светла линия ниско на хоризонта. Няколко дръзки облаци пламтяха в пожар, а други, с огнени краища, вече чезнеха в падащата мъгла.

Един заблуден слънчев лъч се спускаше по пъна на върбата и крадливо се промъкваше към къщата. Сякаш чувствуваше, че хората вътре ще го приветствуват, само да стигне до тях. Стаята, в която се скри, беше толкова чиста, че повече не може, И цепнатините на покривните греди бяха излъскани. Въздухът беше изпълнен с приятна миризма. Пламтящата в огнището огромна купчина торф хвърляше, — отблясъци като безопасни светкавици по тъмните стени. Лъчът скочи последователно върху голямата кожена библия, върху малкото легло на Гретел, върху закачените на куки кухненски съдове, върху красивите сребърни кънки и цветята на ма: сатш. Откритото лице на госпожа Бринкър се озаряваше от проблясващата светлина. Гретел и Ханс, уловени за ръце, се бяха облегнали до огнището и весело се смееха, а Раф Бринкър танцуваше!

Нямам предвид, някакви пируети или чудновати подскоци — те биха били съвършено неподходящи за главата на едно семейство, — просто искам да кажа, че както си седяха и водеха приятен разговор, Раф внезапно скочи от мястото си, щракна с пръсти и се завъртя два-три пъти — както се въртят танцьорите в края на шотландските танци. После, обзет от радост, прегърна жена си и почти я повдигна от пода.

— …Ура! — викаше той. — Сетих се! Сетих се! Казва се Том Хигз! Това е името! Изведнъж ми проблясна — запиши го, сине, запиши го! Някой почука, на вратата.

Това е господин докторът — извика зарадвано госпожа Бринкър. — Боже, как минава времето!

Майката и децата се втурнаха да отворят вратата и със смях се сблъскаха.

Оказа се, че не е докторът, а три момчета — Петър ван Холп, Ламберт и Бен.

— Добър вечер, млади господа! — каза госпожа Бринкър весело и гордо, сякаш нямаше да се учуди и на посещението на самия крал.

— Добър вечер, йъфвроу — каза триото, като правеше дълбоки поклони.

„Господи — мислеше си госпожа Бринкър, докато приклякаше да прави реверанси, както се движи буталката за масло. — Добре, че в Хайделберг се научих на обноски.“

Раф се задоволи да отвърне на поздравите на момчетата с почтително кимване.

— Заповядайте, седнете, млади господа — каза госпожа Бринкър, а Гретел свенливо помести едно столче към тях. — Както виждате, столовете не достигат, но онзи до огъня е на ваше разположение, а в случай че можете да седите и на твърдо, дъбовият сандък също е удобно място. Точно така, Ханс, придърпай го.

Докато, за радост на госпожата, момчетата се разполагаха, Петър обясни от името на всички, че отивали на една сказка в Амстердам и спрели по пътя, за да върнат каишката на Ханс.