Мери Додж - Сребърните кънки

Двадесет момчета и двадесет момичета. Последните вече са застанали отпред и се готвят за старта, тъй като ще се състезават първи. Между тях са Хилда, Рихи и Катринка; две-три момичета бързо се навеждат, за да потегнат за последен път ремъците. Чевръсто потропват, за да се уверят, че всичко е наред. Хилда разговаря приятелски с едно грациозно малко същество с червено палтенце и нова кафява пола. А, това било Гретел! Колко различна изглежда с тези хубави обувки, с полата и новата шапка. И Ани Боуман е там. Дори сестрата на Йансон Коли е допусната, но за самия Йансон организаторите са гласували против, защото е убил щъркела и защото миналото лято са го хванали да краде яйца от едно птиче гнездо — по холандските закони това е престъпление.

Нали разбирате, този Йансон Колп беше… Но не мога да ви разкажа историята точно сега. Надбягването ще започне всеки миг.

Двадесет момичета застават в редица. Музиката спира.

Един човек, когото ще наречем „глашатая“, се изправя между колоните и първата съдийска трибуна и прочита на висок глас правилата:

„Момичетата и момчетата ще се състезават последователно, докато едно момче и едно момиче не победи два пъти. Ще потеглят в редица от свързаните колони и ще се пързалят до линията на стълба, после ще завият обратно до началната точка. По този начин при всеки пробег ще изминават по една миля.“

От съдийската трибуна развяват знаменце. Мадам ван Хлек се изправя в павилиона си. Навежда се напред, с бяла кърпичка в ръка. Когато пусне кърпичката, един тръбач ще даде сигнал за старт.

Кърпичката полита към земята. Чувате ли? Потеглиха.

Не, върнаха се обратно. Не били в редица, когато минавали край съдийската трибуна.

Повтарят сигнала. Отново потеглят. Този път няма грешка. Ех, колко бързо летят!

За миг множеството притихва и наблюдава — погълнато от вълнение, стаило дъх.

От редиците на наблюдателите се раздават приветствени възгласи. Ура! Начело са пет момичета. Кой полетява обратно, достигнал граничната линия? Не се вижда. Мярка се нещо червено, до него прелетява нещо синьо, а още по-наблизо — нещо жълто. Зрителите от по-отдалечената страна напрягат очи и съжаляват, че не са заели място по-близо до стълбовете.

Отново се чува вълната от приветствени възгласи. Сега вече виждаме. Начело е Катринка!

Тя минава край павилиона на ван Холпови, следващият е на ван Хлекови. Наведената фигура, която гледа оттам, е като магнит. Хилда прелетява край Катринка и когато минава край майка си, маха с ръка. Още две момичета приближават, профучават като стрели. Какво е това червено и кафяво, което проблесна? Ура, това е Гретел! И тя маха с ръка, но не към украсения павилион. Тълпата я приветствува, но тя чува само гласа на баща си: „Браво, малка Гретел!“ Скоро Катринка с весел смях прелетява край Хилда. Напредва момичето в жълто. Надминава всички — всички освен Гретел. Съдиите се навеждат напред, но не вдигат поглед от часовниците си. Възгласи изпълват въздуха — колоните сякаш се клатят. Гретел е минала под тях. Тя печели.

„Гретел Бринкър — една миля“ — вика глашатаят.

Съдиите кимат. Всеки записва нещо на дъсчицата, която държи в ръка.

Докато момичетата почиват (някои се тълпят развълнувано около уплашената малка Гретел, някои стоят настрани високомерно), момчетата застават в редица.

Този път кърпичката пуска мънер ван Хлек;. Тръбачите изсвирват оглушително. Момчетата потеглят. Вече са на половината път. Случвало ли ви се е да видите някога подобно нещо?

В един миг се замяркаха триста крака. Но нали момчетата са двадесет? Няма значение, бъдете сигурни, че краката бяха стотици! А къде са сега? Такъв шум се вдига, че човек се слисва. На какво се смеят хората? А, на дебеланкото на опашката. Погледнете как кара! Погледнете! Още миг, и ще падне. Не няма. Чудно ми е усеща ли, че е останал сам — другите момчета са почти на граничната линия. Да, усеща. Спира! Изтрива почервенялото си лице. Сваля шапката си и се оглежда. По-добре е да се откаже с чест. Този сърдечен, внезапен смях му спечели стотици приятели. Клетият Йакоп Поот!

Доброто момче е вече сред зрителите, вперило като тях нетърпелив поглед.

Облак от ситни пръски излита изпод краката на кънкьорите, когато стигат до стълбовете и завиват обратно.

Приближава нещо черно — ясно е само, че това е едно от момчетата. Докоснало се е до клапата на vox humana — тълпата направо реве. Момчетата приближават — виждаме една червена шапка. Ето го Бен … ето го Петър … ето го и Ханс!